Виктория Драганова

Swimming Pool е истински специално място, различно от всяка друга галерия или арт пространство наоколо. Първо, защото обитава разкошен апартамент от 30-те години на миналия век, защото се извисява високо над градския глъч, има гледка, басейн и посреща съвременното изкуство с отворени обятия. Виктория държи то да остане такова - свободно, различно и отворено към нови хора и нови идеи, но никога надменно и елитарно.

Този месец можеш да отскочиш дотам, за да съзерцаваш градския център отвисоко и да провериш с какво са се представили осем арт пространства от цял свят - I: project space (Пекин), Jenifer Nails (Франкфурт), LambdaLambdaLambda (Прищина), Life Sport (Атина), Linda (София), Opening Times (Лондон), Peach (Ротердам) и The Green Parrot (Барселона). Очакват те странни, провокативни DIY инсталации, видео, музика, книги, една особена пейка от дънки и един изцяло променен басейн без вода. Тъкмо в него седнахме, за да поговорим с Виктория - за София, Франкфурт и изкуството като един постоянен въпрос.

Мнозина биха се учудили, че човек, който е намерил своята реализация в Германия, би се върнал в София. И то за да представя съвременно изкуство.
Всъщност Франкфурт, където живея, е точно толкова в периферията на глобалните арт центрове като Берлин, Лондон и Париж, колкото и София. Отдавна исках да направя нещо в България, а и тук нещата се получават малко по-лесно. В София имам възможност да получа много по-голяма видимост, отколкото в Берлин - там има стотици галерии и независими пространства.

Каква беше основната ти цел, когато стартира Swimming Pool?
За мен беше особено важно свързването на местната и световната сцена. И при двете изложби, които направих, беше важно не само, че чужди артисти гостуват тук, но и че София става видима като място, където се случва нещо интересно и креативно.

Стартът беше летящ - през лятото доста хора видяха изложбата Balconia. Очакваше ли нещата да се получат толкова добре?
Надявах се, но интересът наистина ме изненада. Радвам се, че толкова много хора посетиха Swimming Pool и че като цяло отзивите бяха изключително позитивни. Дори в The Guardian бяха отбелязали галерията като едно от местата, които да задължително трябва да посети един турист в столицата. Освен това постигнах основната си цел - поканихме хора като Стефания Батоева, която от своя страна покани други творци, познати на световната сцена, и така се чу за нашата галерия. Втората изложба е още по-целенасочена в това да се включим в арт мрежата. Този път не привлякохме художници, а подобни на нашето арт пространства - общо 8, включително софийското Linda. Те трябваше да се представят тук чрез художествена или кураторска интервенция.

Въпреки че поканените арт пространства са доста различни, несъмнено си ги подбрала по някакъв общ признак. Какъв е той?
Така е. Поканих хора, които винаги пътуват нанякъде. Основателите на I Project са от Германия и Унгария, отишли да работят в Пекин. LambdaLambdaLambda са две кураторки от Виена, а галерията им е в Прищина. Peach пък са двама художници - от Полша и Франция, които сега са в Ротердам. За да се включиш в световната сцена, трябва да отвориш дома си за такива хора. А Swimming Pool буквално е моят дом.

Не се съмняваме, че и този път те очакват много посетители, въпреки че част от тях идват просто за да се насладят на гледката и страхотната архитектура на твоя апартамент.
Изобщо не се притеснявам от това. Всички музеи и галерии се борят за това да накарат човек да се задържи в тяхното пространство, а ние имаме тази невероятна възможност. Аз пък стоя тук почти винаги, когато галерията е отворена, за да задържа хората и да им обясня какво се случва.

Какво е важно да разберат и оценят посетителите на Swimming Pool, встрани от гледката?
Надявам се винаги да са наясно къде се намират. Защото първо им се налага да се изкачат до покрива - една силна вертикална ос. Имат поглед върху покривите на София, което е нещо сюблимно, възвишено. В Swimming Pool съществува и едно забавяне - тук има басейн, построен през 30-те години, цялото пространство е пример за тогавашната модернистична архитектура. Галерията забавя ритъма в един забързан град. Интересното е и че басейнът не функционира като такъв, а става място за случване на изкуство. Така обръщаме знаците.

Мнозина подхождат пренебрежително или пък със сериозно съмнение към съвременното изкуство.
И това е нормално. Но е важно да разберат, че изкуството е отваряне на полето на разговор. Сигурна съм, че всеки човек си задава въпроси, съмнява се дали разбира правилно нещо. В този момент интуитивно и през съмнението си можеш да разбереш творбите, защото и самите те задават въпроси. Всяка една работа задава своите параметри и за да ги разбереш напълно, трябва дълго време да си се занимавал с това, или да се говорил с хора, които са експерти в областта. Всичко става с опит - както се учим да четем, така се учим и да виждаме.

Когато постави началото на Swimming Pool това лято, си бе поставила за цел да правиш по две изложби на година. Имайки предвид интереса към галерията, не смяташ ли догодина да организираш повечко събития?
Следващата година проектите ще са с един или два повече. Но за мен не е важно да правя събития непрекъснато, а те да са интересни. Замислям дори една соло изложба, но там нещата са много сложни. Защото работя предимно с млади творци, а за подобна експозиция човек трябва да има визия как да изпълни цялото пространство на галерията, което не е никак малко.

нас можеш да видиш в Swimming Pool (булевард Цар Освободител 10, етаж 5) до 30 ноември
На 14 ноември от 13:00 до 19:00 ще се случва Chinese Saturday (китайска храна и арт филми), заедно с I: project space
На 15 ноември от 13:00 до 19:00 ще можеш да разгледаш изложбата и да хапнеш гъбена супа до изчерпване на количествата
От 16 до 29 ноември галерията ще е отворена всеки ден за два часа около залез слънце

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова