Виктория Михова-Goldy

Като малка не исках да стана нищо конкретно, нямах претенции. (смее се) Но си спомням, че в трети клас в един час си казах: „Може би съм родена да бъда лидер."
Най-яркият ми спомен от художествената гимнастика е как ми забраняват да ям козунаци, как ме разтягат, а мен ужасно ме боли, и как ми крещят в лицето. Да, дисциплината е суперважна и в моите школи, обаче трябва да има и любов. Благодарна съм, че съм се занимавала с гимнастика, но не беше моето.

За първи път влязох в зала за танци, когато приятелка на сестра ми ме заведе, някъде в седми клас. Точно бях прекъснала художествената гимнастика, усещах, че нещо ми липсва, усещах, че напълнявам, чувствах се зле... И когато отидох на репетицията, толкова ме беше срам, че до края не си свалих пуловера. Умрях от жега. Но продължих да ходя.

Създадох свой собствен балет, защото когато си танцуваш просто за удоволствие, зацикляш и не се развиваш. При по-амбициозните това не върши работа (смее се). Бях в модерен балет Киви почти десет години, станах втори хореограф, поех ръководни функции... И реших, че трябва да се случва нещо с мен. Завиждах на тези, които ходят по клипове, чудех се как се влиза в дискотека...

Един ден си казах, че трябва да се направи нещо по въпроса. По това време не познавах никой, не знаех как се правят връзки, какъв е шоубизнесът. Бях леко задръстена, отличничка, не ме харесваха много момчетата... (смее се) После, малко по малко, започнах да ставам по-готина. Хванах си приятел за първи път на 18, имахме много сериозна връзка... И всъщност се разделих с него, напуснах стария си балет, напуснах компанията си и започнах на чисто с VS Dance. 

Танците ме научиха да виждам музиката в движение, да изразявам чувства чрез нея.
Танците ми взеха колената например. Моите са малко по-слаби генетично и ако преподаваш на начинаещи и ако наистина искаш да ги научиш, прекарваш доста време в плие. Другото, което много товари капачката, е да танцуваш на високи токчета. Мой е изборът да се раздавам толкова на сцената. Можех да съм по-така... (поклаща се леко). Но това е - даваш максимума.

Да си добър клубен танцьор означава да съблазняваш хората, които те гледат. Да излъчваш грациозност, сексуалност. Но в никакъв случай не е пошло. Всичко трябва да е с професионални движения, професионално стоене.
Неприлични предложения не получавам, просто защото не стоя отвън. Танцувам, връщам се в бекстейджа, чета си книга, излизам пак... (Четеш си?! Книга?! - б. а.) Да, много обичам да чета. Четенето те изгражда като личност.

Запълвам паузите с 21 незаменими качества на лидера от Джон Максуел в момента. Всичките ми книги са с такава насоченост, на мен това ми е интересно.
Алкохол, цигари и наркотици не употребявам поради религиозните ми възгледи, които са строго християнски. Според мен Бог не одобрява да се пие и да се пуши. Мисля, че не би одобрил и да се ходи по дискотеки, но важно е какво имаш в сърцето. Другото е временно явление.

Учениците ми ме смятат за готина. (смее се)
За приятелите съм човек, на когото се разчита.
По душа съм сърдечна и любвеобилна.
Проблемът ми е, че емоциите ме контролират и ми играят лоши шеги на моменти.  Ако нещо не стане както искам, реагирам деспотично, което не е окей. Когато ревнувам - и то за неща, за които няма логика да ревнуваш, отново реагирам по начини, по които не ми се иска.

Скачам в дълбокото, когато има смисъл и резон за успех, ако мога да се подобря.
Съревновавам се със себе си. Вечна борба с мен си имам.
Цената на дисциплината е, че никога не съм доволна и това ме наранява. Аз го виждам перфектно в главата си и затова изисквам от другите - да го направят и те перфектно. Естествено, никога не става така. Искам поне един път да си кажа: „Ееее, супер бяхме!" Но няма такъв момент за мен.

Щастлива съм, когато съм влюбена.
Последно плаках, защото бях влюбена...
Като бабичка си се представям как със сестра ми се разхождаме щастливи на плажа. Имаше такава снимка - с две възрастни жени на плажа, които са сестрички и са стари, и са заедно, и беше прекрасно.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев