Винсънт Прайс

Мнозина го помнят най-вече като основен злодей в множество филми на ужасите от 60-те и 70-те, но всъщност кариерата на този изумителен и обезоръжаващо чаровен актьор, колекционер на картини и изтънчен кулинар се простира през почти цели петдесет години. От театралната сцена до големия екран и обратно. И пак обратно.

Думите в подзаглавието са на дъщеря му Виктория Прайс, но личността на Винсънт е оставила дълбок отпечатък върху почти всеки, имал щастието някога да се докосне до него. Мнозина помнят внушителното му и „особено" присъствие, както и способността му да се преобразява в същински демон във филмите си, докато извън снимачната площадка е възхитително мил и забавен. Според легендарният Денис Хопър „Винсънт имаше изумителен стил. Да не говорим колко развлекателна бе къщата му в Холивуд!"

Кариерата на Винсънт Прайс продължи половин век, през който той очарова публиката с ролите си в исторически ленти и в по-задълбочени драми, и напълно ги омагьоса с внушителните си филми на ужасите, които, с течение на годините, му изградиха иконичен ореол.

Интересното е, че макар да е запомнен най-вече с ролите си в хорър жанра, Винсънт Прайс винаги е твърдял, че единствените филми на ужасите, които си струват, са онези, на които може да се смееш с пълно гърло. „Баща ми не понасяше кървавите филми на ужасите, онези с адски много сеч и черва - неведнъж ги е наричал тъпи и безсмислени," казва дъщеря му Виктория. Негови колеги твърдят, че щом камерата престане да снима, Прайс се превръща в коренна противоположност на образа, който обикновено представя.

Роден през 1911-а в Сейнт Луис, Мисури, Винсънт Ленърд Прайс младши става не само актьор, но и ренесансов творец на своето време. Подобно на своите братя и сестри, той демонстрира силна привързаност към музиката и театъра. Всъщност сценичният му дебют е като едва четиригодишен, в ролята на воден дух от квартална пиеса.

Но онова, което запленява младият Винсънт, са филми като Der Golem (1915) и Dr Jekyll and Mr. Hyde (1920) на Джон Баримор.

Макар да израства в интернационалния Сейнт Луис, Винсънт търси още по-обширен културен обхват, поради което едва 17-годишен заминава за Европа, където се влюбва в изобразителното изкуство. През годините Прайс събира една от най-големите арт колекции в света и дарява хиляди - да, хиляди, картини на музеи и различни творчески организации, като непрекъснато поощрява младите таланти. По-късно се намъква в Йейл, а след това заминава за Лондон, където не може да се нагледа на великия Джон Гилгуд в ролята на Хамлет.

През първата половина на 30-те години Прайс блести в ролята на гангстер в постановката Чикаго. А самата роля я е получил, защото е единственият актьор, който може да се движи, докато дъвчи дъвка (по онова време дъвките са новост - б.а.). По-късно Винсънт има някои роли в Холивудски продукции и благодарение на елегантната си фигура, омагьосващия си чар и неповторимия си глас, става една от екранните звезди на 30-те и 40-те години на миналия ни век. Прайс винаги е твърдял, че любимият му филм с негово участие е Laura на Ото Преминджър.

През 50-те Винсънт става жертва на бруталната антикомунистическа кампания на Маккарти, просто защото един-два пъти си е позволил да изрази симпатии към комунистическата идея. Той попада в черния списък, което означава, че в Холивуд няма работа за него. Скоро е принуден да подпише и изявление, в което се отрича от всякакви контакти с членове на комунистическата партия, особено негови колеги. Мнозина постъпват като него, а онези които не го правят, остават без работа за няколко години.

През 50-те Прайс е забелязан от някои режисьори, които търсят високи, импозантни актьори за развиващия се хорър жанр. С елегантната си фигура, съвършена дикция и неповторим глас, Винсънт Прайс става абсолютната звезда на филмите на ужаси от 50-те и 60-те години, заедно със своите добри приятели Кристофър Лий и Питър Кушинг. Филми като House of Wax (първия 3D филм), The Pit and the Pendulum (от поредицата филми на режисьора Роджър Кормън по разкази на Едгар Алън По, с участието на Прайс), Theatre of Blood и The Abominable Dr Phibes утвърждават Прайс като хорър господар номер едно.

А през цялото време той се смее. Както се смее и в „Thriller" на Майкъл Джаксън - най-продавания албум в историята на музиката. За съжаление, когато записва своята партия, Винсънт подписва еднократен хонорарен договор, което го лишава от мега приходите по-късно. Грешката е негова, но той не смята така и решава, че Джаксън го е прецакал.

Оттам и прочутата случка (малко след първите обвинения в педофилия към Джако), когато Винсънт среща в магазин за плочи режисьора на клипа към „Thriller", Джон Ландис. От втория етаж Прайс се провиква: „Джон Ландис, какво ще кажеш за нашия Майкъл?" „Надявам се да не е вярно," отговаря Ландис. „Well, he certainly fucked me...and I didn't get paid for it," провиква се пред целия магазин Винсънт Прайс.

Текст Насо Русков