Виолета Витанова

Животът й е пътуване в изкуството. Щастлива е, че покрай това пътуване е успяла да види и усети различни места по света. Разказва, че въпреки опитите да се откъсне от сцената и да си намери най-обикновена работа, някаква по-голяма сила все й прецаква нещата. За добро, казваме ние, а и тя го вярва. Хванахме я по-свежа, по-здрава и по-мъдра, отколкото на 29 и ни напълни душата, понеже ни каза, че като чукнеш 30, животът е също толкова красив. Само дето трябва да внимаваш повече, да си оставяш въздух и да го раздаваш по-леко. Работейки с тялото си, Виолета го слуша и се доверява на усещанията си. Няма как иначе да се чувства добре в кожата си и да изпреварва така умело колелото на времето, както го прави. Можеш да я намериш в градината й или в залата на репетиция. Няма телевизор, обожава Карадере и ще се бори със зъби и нокти за него. Точно там някъде открива една своя любов - кучето Бяла. И за финал сътворихме обща мъдра мисъл: страха трябва да го е страх от нас.

АСТ Фестивал за свободен театър 2014 се случи по стандартния начин - с апликация. Следващата стъпка беше селекция на участници от страна на жури. Реално имам две участия - едно преди самия фестивал, OVA в Червената къща, и Zoom in в Сфумато.
OVA е женско соло с електроди и е по-скоро работа в процес. Решихме, че ще го направим за две седмици и го финансирахме със собствени средства. Интересно предизвикателство, което споделихме с Мартин Пенев и Станислав Генадиев.
Zoom in е малко по-различен проект. Започна от резиденция във Варшава, продължи развитието си във Виена и се финализира в София, заедно с визуалния артист Венелин Шурелов. Zoom in представлява по-скоро инсталация, върху която работим с различни визуални артисти. В нея има нещо много лично, но и много колективно. Значението й може да те изненада всеки път. Всичко това я прави динамичен, но устойчив във времето проект.

Има много хора, които искат да гледат нашите неща, но не са успели и постоянно питат дали ще ги има.
И тук идва проблемът. Държавната политика е много хаотична - няма регулярни сесии за създаване и разпространение на съвременния танц и пърформанс. Имаше в продължение на две години, но сега пак си останахме с масовото „Сесия за музикално и танцово изкуство”. Ако ние като хора на изкуството нямаме финансовата възможност да си позволим лукса да творим, няма как да реализираме идеите си, защото държавата нехае какво се случва.
Въпреки всичко самото изкуство - като процес на създаване, е много интересно и когато си вътре в този процес, забравяш за нещата отвън.

Дойде ми до гуша от това, че в България - и в частност София, творческите пространства за работа се броят на пръстите на едната ми ръка. Освен нашия екип, има много други, млади артисти, например кадри от НАТФИЗ, НБУ, Националното училище за танцово изкуство и танцъорите от Денс Порт Дерида, които трябва да реализират своя потенциал. Много е тъжно, когато виждаш  как тези хора се отказват от това, на което са посветили толкова много. Но в крайна сметка как да се развиваш, ако нямаш земята, на която да го осъществиш?
От света видях как хората събират разделно боклука, например.
Под леглото си крия следващото си пътуване.
Най-готиното място, на което съм била покрай работата си са Канарските острови.

Ние, като артисти, не развиваме много добре мениджърската страна на работата си. Кандидатстваме хаотично по проекти и фестивали и всяко различно пътуване е истински късмет. Носи удоволствие фактът, че си преодолял някакви трудности в целия процес и представлението е разцъфнало до степен да бъде значимо извън пределите на България.
Наскоро си мислех, че тези предизвикателства човек може и да не си ги причинява, но въпреки всичко, когато мине стресът, знаеш, че пак ще си го причиниш.
Беше велико, когато бяхме в Гданск с Хамлет на Явор Гърдев. Представлението е така устроено, че докато тече нашата част, колегите имат възможност да седнат и да ни гледат. Ние играем Хамлет от около две години и се очаква екипът да е свикнал с това, което вижда. В Гданск обаче представлението имаше друг заряд. Сцената ни отправи предизвикателство с по-малкия си мащаб от тази в София, но се получи страхотно. Всички колеги бяха толкова ентусиазирани и истински щастливи, че все едно сме направили нещо феноменално. Това щастие резонира у нас, беше велико.

Събуждам се с алое вера - пия го от три месеца. После излизам с Бяла на разходка.
Не мърдам от вкъщи без себе си. Не съм пристрастена към материалното. Разсеяна съм и доста забравям разни неща. Но виж, няма как да се спася от себе си.
Понякога ми се иска и успявам. Например, от около две години със Станислав живеем на място, където имаме градина. През лятото имаме домати, тиквички, магданоз - ей такива работи. Когато съм там, забравям за себе си. Така се чувствам и като разхождам Бяла. Тези същества са супер мили, живеят в собствения си свят и като гледаш как са щастливи от нищо, забравяш и за своето, и за чуждото его.

Идеалната вечер за мен е далеч от шума и електричеството на града. Ние сме пристрастени към мястото, в което живеем по настоящем. Малко или много шумът и енергията електризират и през нощта, когато човек трябва да си даде почивка, е хубаво да се откъсне.
Обикновено съм по течението. Аз съм зодия риби и винаги ми е едно такова плуващо, малко нереално.
Никога не танцувам на чалга. Това е чиста гавра - не е нито за слушане, нито за танцуване.
Падам си по Станислав. (смее се)

Влизам в огъня, заради истинските хора и тези, които обичам.
Майка ми все ми повтаряше да се запиша да уча магистратура. И най-накрая го направих.
Правя се на луда, когато друг е виновен и не иска да си признае вината.
Не казвам на никого своите тайни. Уважавам идеята, че не всичко трябва да бъде казано. Доверявам се на телесния интелект и се опитвам и в общуването си да не бърборя чак толкова много, а ако нещо трябва да бъде направено - да се направи.
Скачам на бой, когато някой ме предизвика. Имам чувството, че агресията ражда агресия и ако някой срещу мен е по-агресивен, аз много трудно се удържам.

Все си повтарям, че не трябва да ме е страх от нищо. Това е завет от моята баба. Каквото и да става, ако си кажеш, че не те е страх, нещата са окей. Така е и в отношенията между хората. Ако си допуснал грешка и те е страх да си признаеш и да се извиниш, се губи смисълът.
Не си позволявам да се лигавя. Завършила съм балетното училище, където са ни възпитали на строги принципи и дисциплина. В работата си не си позволявам да имам претенции. Обичам и уважавам хората, които са се отърсили от суетата. Това е изключително важно в нашата професия - ако си капризен е пълен абсурд да правиш това, което си решил. Трябва да си силен и каквото и да се случва, дори да паднеш и да си разбиеш носа, ти не можеш да си позволиш да останеш да лежиш на земята. Ставаш и с кървав нос продължаваш напред.
Никога не закъснявам за спектакъл. Но иначе съм по-скоро закъсняваща.
В работата си се стремя да давам най-доброто от себе си. Не искам да си помислям, че мога да бъда посредствена. Сцената не търпи такива неща..

Заспивам на филмите, които гледа Станислав.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Люси.
Най-големият актьор за мен не е един. Кефя се, например, на Орландо Блум и много други.
Харесвам режисьори като Люк Бесон, Фатих Акин, Гаспар Ное и още.
Планирам да видя български ленти като Последната линейка на София и Шшт, попей ми!

МУЗИКАТА
Обикновено слушам звука на града.
Никога няма да ми омръзнат Пи Джей Харви, Tricky, Massive Attack и разни такива.
Любимият ми лейбъл е Big Banda
Най-добрият фестивал, на който бях наскоро, беше Artmospheric.
В София искам да дойдат Nine Inch Nails.

КНИГИТЕ
Книгата, която ме е вдъхновила, е Змия и лилия на Никос Казандзакис.
Сега чета Децата на капитан Гранд от Жул Верн.
Много ми говорят за книгите на Хорхе Букай и Робърт Кийосаки.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам живото изкуство. А и ми е интересно да видя работата на колегите.
Последно гледах Пепеляшки ООД в Сфумато.
Ще ми се да имам въможност да поканя Брис Льору, с когото работихме във Белгия. Той е бил в България и много му харесва. Казва, че тук вижда творчески потенциал, който не е артикулиран.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми интерактивните изложби. Също и работите на приятели. Любопитна съм да видя тяхното съзнание чрез изкуството, което правят.

АСТ Фестивал за свободен театър е между 16 и 19 октомври.
Ще видиш Виолета в Zoom in в Сфумато на 18 октомври, събота.
Ако пък си любопитен, можеш да разцъкаш тук

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова