Вито Валентинов

Вито Валентинов рисува от малък, а на уроци тръгва 12-годишен. На 14 го приемат в Художествената гимназия, където завършва графика. В Академията учи 2 години стенопис, но недоволен от системата на образование напуска. Срещата с изкуството на британския скулптор Тони Краг в Галерията за чуждестранно изкуство през 1997 предопределя решението му да се занимава със скулптурни инсталации. Изоставя живописта и заминава за Холандия, където пет години учи mixed media и инсталации. След това кара две години магистратура в Холандския институт по изкуства, където се пали по киното. С негова колежка снимат късометражен филм, който впечатлява куратора на Музея за съвременно изкуство (M HKA) в Антверпен и го включва в изложба там. Връща се тук и две години специализира в НАТФИЗ кино режисура, а от 2012 се връща към инсталациите, с които се занимава и днес. Творбите му имат интерактивен и пърформативен характер, като процесът се извършва пред зрителя или участието му в творбата е част от самата нея.

Събуждам се с уговорката: "След пет минути ставам". След 45 минути вече съм във вертикално положение.
Не мърдам от вкъщи без ключ от апартамента, надявам се.

Никога не закъснявам за среща с италианци. Те идват с около час закъснение, аз само с половин.
Умирам от срам, когато италианец пристигне преди мен на среща.

Все си повтарям, че който не проверява и се доверява, той не управлява ...и после съжалява.
Идеалната вечер е, вечер с неочакван, но положителен обрат.
Обикновено съм в открития космос.

Никога не танцувам на светло.
Падам си по находки от битака.

Добрите идеи идват когато нямаш лист и молив под ръка и после ги забравяш.
Не мога да творя без лист и молив.
Беше велико, когато имах лист и молив и добра идея по едно и също време.

Влизам в огъня заради любимата!
Дойде ми до гуша от една колония от мравки, с която все по-често се засичаме в кухнята.

Не казвам на никого, че хип-хопът ми е много по-добър от хип-хопът му/й.
Под леглото ми има едно лудо фокстериерче, което ме чака да тичаме в парка.

Майка ми често ми казва, че като малък на масата винаги съм питал: „Наядох ли се вече, мога ли да ставам да си рисувам?". Много бях злояд.
Искам да остарея като Питър Пан.

Правя се на луд, когато съм попаднал в общината.
Убивам за храна! На диета съм от скоро.

Разсмива ме най-вече от какво се тревожа, но това го умея само от дистанцията на времето. Иначе съм паника!
Темпото в живота ми е неравномерно.

Не си позволявам да подхождам несериозно към работата си.
Заспивам на отворен прозорец, обичам да слушам града.

ВИЗУАЛНОТО ИЗКУСТВО
Визуалното изкуство е първата ми любов.
Визията е важна, за да общуваш чрез нея.
Светлина или форма? Светлина! Без форми, просто светлина!
Любимият ми визуален артист е всеки един, които успее да ме заинтригува! Имам хиляди любими артисти.
Ще ми се да бях измислил "Two Stage Transfer Drawing" на Dennis Oppenheim.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, също пиано концерти, джаз, но и много други жанрове.
Никога няма да ми омръзнат някои от старите албуми на Л. Шанкар.
Любимата ми група е 1000 names от българските, иначе са много.
Най-добрият лайв, на който бях, е този на Massive Attack в Амстердам през 2003.
В София искам да дойдат Arcade Fire.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Shadow Dancer. Не бях го гледал досега.
Най-големият актьор за мен е Клайв Оуен в ролята на д-р Такъри в Хирургът.
Харесвам режисьори като Бунюел, Хичкок, Кубрик. Харесвам киното като вид хипноза. Обичам и много съвременни режисьори.
Няма по-глупав филм от Големи Очи на Тим Бъртън. Сякаш някой беше излял един тон пудра захар отгоре му.
Много се смях на Любов и инженерство на Тонислав Христов.
Планирам да видя дебютния филм на Галин Стоев. Имам доверие на АГИТПРОП.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е The Atrocity Exhibition на Д.Г. Балард, ако говорим за неконвенционални експерименти в литературата.
Сега чета Изкопът на Андрей Платонов
Много ми говорят за Английски за гълъби в превод на Бистра Андреева.
Най-добре пишат Балард, Платонов, Набоков, Бърджес, Хъксли, Кафка... въобще писателите-параноици.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е всяка форма в изкуството, но най-вече хибридните.
Последната изложба, на която бях, е Композиции: Съвременен български дизайн на Студио Комплект в Склада.
Любимият ми художник е Франсис Бейкън.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова