Вяра Желязкова и Георги Кътов

Може би няма друга публична снимка, на която арх. Георги Кътов да не е гладко избръснат, но ще ни извиниш, нахълтахме в галерия „Райко Алексиев" насред подреждането на изложбата им Във и извън контекста и се натресохме на лека криза с недостиг на въжета. Не би било честно спрямо теб обаче да ти разказваме как са си играли с геометрията, убежните точки и зрителните полета, защото ще ти отнемем голяма част от изключителното удоволствие да наблюдаваш тези двамата в действие.

Въпросът е, че експозицията е всичко онова, което се стремят да бъдат и сградите им, и представя най-добрите идеи в историята на I/O Architects в 10 огромни пана и 400 страници монография. Разбирай - сградите, заради които арх. Желязкова и арх. Кътов реално са една от причините светът да проявява интерес към новата родна архитектура. Другото, заради което ги уважаваме, е, че работят еднакво силно както за българския град, така и за българското село, и се мятат и на проекти като например беседки, пейки и навеси (т.е. „система за селски дизайн") за десетте села, обединени в сдружение Деветашко плато.

А ако имат мантра, тя най-вероятно би била „в контекст, в контекст, в контекст" и означава, че ако покрай бутиковия хотел, който им е възложено да проектират, всеки ден минава стадо крави, значи измислят такъв бутиков хотел (Villa Roka, на третата снимка горе), който да изглежда чудесно и в миговете, когато госпожите си разхождат виметата пред него.

Кои сте вие и за какво се борите?
Георги: Аз съм чертичката (от I/O - б. а.).
Вяра: Бих казала, че Георги е страхотен ентусиаст, неуморен в опита си да те убеди в нещо, в което не си убеден. Не престава да мисли за архитектура, дори когато спи.
Георги: Аз мисля, че Вяра е перфектният баланс.
Вяра: Аз съм мързелива и не мисля за архитектура?
Георги: Вяра е кръгчето. На този баланс се крепи цялата ни съвместна работа.
Вяра: Ние сме двата полюса - и емоционално, и като отношение към света.
Георги: Проектите ни се раждат в резултат на огромни спорове. Даже сме си го изградили като схема на работа - да се противопоставяме, дори когато няма нужда. Така в един момент само излиза кое става и кое - не.

Как ви възприемат в архитектурните кръгове?
Георги: Надявам се като (избухва в смях) добри представители на младата българска архитектура. Интересното е, че старите ни определят като млади, а младите - като стари. Освен това старите имат склонността да смятат, че сме... какво беше казал Диков (Петър, главен архитект на София - б. а.)? Че сме с „прекалено високи изисквания за градската среда".

Колко високи са изискванията ви всъщност?
Георги: Ние просто правим съвременна архитектура, която, между другото, е рядкост в България. Това е архитектура, която не се обръща към конкретен исторически стил и не е псевдомодерна, лъскава, а до голяма степен произлиза от контекста, в който се намира.
Вяра: Тоест не е самоцелна. Стремим се зад всяка наша намеса да прозира толерантност и респект към всичко заобикалящо. Да се слива със средата. Докато тук все повече успешната архитектура се асоциира с крещящи, агресивни сгради.
Георги: Насочваме енергията си не в това да правим много и големи проекти, а нашите малки обекти да бъдат по-особени, по-специални, по-истински.

Вие в каква сграда живеете?
Вяра: Ние живеем на покрива на блока в Люлин (номиниран за Мис ван дер Рое и финалист в селекцията на Европейския конкурс за социални жилища - б. а.) и когато пътуваме в асансьора, си понасяме последиците - всички живущи ни се оплакват какво им шуми, какво тече, какво мирише... въпреки че не е точно архитектурна тематика.
Георги: Смея да твърдя, че блокът е, ако не единственият, то поне от първите, които работят с тази ужасна история с обезчестяването на фасадите от собствениците им...

Първо ще трябва да ни обясниш как се обезчестява блок.
Георги: То е като болестно състояние - всеки се е остъклил по негов си начин, сложил е различна изолация... Тези намеси плъзват като вирус и фасадата постепенно обрасва. Ние се опитахме да извлечем вируса на промените, да го омаломощим и да го инжектираме обратно като ваксина.
Вяра: Имунизирахме блока.
Георги: Остъклихме всички тераси предварително. Нашето остъкляване може да изглежда малко хаотично и абстрактно, едните балкони са на преден ред, другите на заден, не съвпадат по етажите... Но все пак е естетизирано, като фина дантела, и същевременно успява да поеме разни добавки, като климатици, антени.

Имунизацията добре ли се приема от живущите?
Вяра: Миналата година след земетресението имаше коментари: „Ей, грозен, но здрав! Сега ви признахме!" (смеят се)
Георги: Но в подземния гараж се случи нещо изключително важно. Ние не го направихме по най-традиционния начин, оставихме го отворен и се получи частично потънало в земята пространство, което е защитено и леко скрито. Там хората сами се организираха, махнаха няколко паркоместа и направиха детска площадка. Оказа се страшен успех. Непрекъснато е пълна, когато се прибираш с колата, минаваш покрай съседите си, поздравяваш, спираш да говориш, изведнъж много социално се получи.
Вяра: Прилича на площада на някое село вечер.
Георги: Хората имат нови взаимоотношения. Познават се, виждат се, усещат се.
Вяра: И си дадохме сметка, че в повечето страни тези места за социализиране са отворени, докато в България успешните пространства са затворени. Много е тъжно, но е факт.

Какво друго научихте за десет години архитектура в България?
Георги: Че трябва да предизвикваш нещата и хората.
Вяра: И никога не трябва да се отказваш.
С какво се съревновавате?
Георги: Аз обичам да се състезавам с всичко около мен, такъв тип съм.
Вяра: Аз не обичам да се съревновавам, по принцип.

Как смятате, че изглеждате в очите на колегите си в офиса?
Георги: Като някакъв маниак сигурно...
Вяра: Като приятел.
Какви души носите?
Георги: Незлоблива.
Вяра: Романтична.

Кога блокирате?
Георги: Когато не ми вярват.
Вяра: Когато ми задават такива въпроси.
Георги: (въздиша тежко) Ако знаете ние с какъв труд пишем две изречения... 
Кой е любимият ви момент от създаването на една сграда?
Вяра: На мен - идейният проект, на него - детайлите.
Георги: По-скоро, когато всичко стане едно, когато всичко е важно.

Кога сте щастливи?
Георги: Когато си свърша работата.
Вяра: Когато си свърша работата добре.
Кога плакахте последно?
Георги: Когато загубих близък човек. По принцип не плача.
Вяра: На мен ми се случва толкова често, че не мога да се сетя за какво последно...
Георги: Когато Вяра гледа хубави филми, много плаче.

На уроци по какво бихте се записали?
Георги: Аз не бих. Обичам да се уча сам и непрекъснато си правя всякакви уроци.  Миналата седмица например си проведох курс как се окачват тежки неща с въжета.
Вяра: Бих се записала на уроци по стрелба с пистолет. Имам чувството, че бих освободила доста негативна енергия. Понеже ние често сме в ролята на психотерапевти и поемаме всякакъв вид енергия от много хора...

За какво си пожелавате да ви остава време?
Вяра: Да не мисля за нищо.
Георги: Да преподавам математика на сина ми.
Какво бихте искали да научи той от вас, освен математиката?
Георги: Да мисли.
Вяра: Да има отношение към всичко, което го заобикаля и се случва. И никога да не бъде покорен.

Изложбата на I/O Аrchitects Във и извън контекста е до 7 декември
в галерия „Райко Алексиев" на ул. „Г. С. Раковски" 125.

Какво още от Sofia Architecture Week 2013 - провери тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев и I/O Architects