Владимир Зомбори

Спомняме си Владимир Зомбори като един от най-симпатичните участници в X-Factor преди няколко години. Май тогава и за пръв път го видяхме и чухме - все още студент в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Оттогава обаче изтече много вода зад канала и го гледахме в не една постановка на сцена - Хоровод на любовта в Сфумато, Криминале 2D в Младежкия театър, Крал Лир в Народния театър, Приятелки мои в МГТ Зад канала. Видяхме го и на голям екран, в ролята на Тишо в Миграцията на паламуда. Този сезон можеш да го гледаш в МГТ в Лодка в гората с Луиза Григорова, а догодина чакаме да видим Владимир и в новия филм на Зорница София Воевода. Разбира се, нямаше как да не го потърсим за един приятен разговор в театъра.

Мислех си да стана пожарникар и космонавт като малък, а после архитект, само че се сблъсках с математиката. Беше кофти среща и се отказах. (смее се)
И станах актьор. Спомням си едно представление на Ерик-Еманюел Шмит - Хотел между тоя и оня свят, което гледах в Пловдив. Това ми е един от най-ясните моменти, в които се замислих, че искам да се занимавам с актьорство. Иначе често съм идвал в София на представления на Теди Москов, като те също са ме побутнали в тази посока.

Вкъщи ме смятат за добър син.
Сред приятели минавам за добър приятел.

Нямах представа какво ме чака в НАТФИЗ. Три месеца преди септември се срешнах с една актриса в Пловдив - Евелина Николова, за да ми каже за какво изобщо иде реч. Тя ме запозна с изискванията за кандидатстване в НАТФИЗ, даде ми различни материали за подготовка и ми беше много забавно да уча.
Подготовката приемах доста несериозно, дори на изпитите беше така - усещах, че ще ме приемат. Стана като на шега. Приятелите ми в Пловдив ме питаха дали са ме приели и аз казвах "да", въпреки, че още не знаех резултатите.

След като ме приеха обаче, разбрах, че това е серизона работа, съвсем не е майтап и човек трябва да се посвети.
Откривах все повече неща за себе си, докато следвах - като лична дисекция. Нещата ми бяха все по-интересни. Поглеждаш в себе си и виждаш какво би могло да те зареди за изпълнението ти на сцена. Всеки има собствен път до дадена роля.

Роля мечта нямам. Всички персонажи са ми любопитни. Няма и роля, която не бих приел.
В спектаклите опитвам да бъда различен. Това е интересното на професията.

Заобиколен съм от хора, които ме разбират, слава Богу. Сега съм в трупата на МГТ Зад канала. Играл съм в Сфумато, Народния театър, част съм и от трупата на импровизационния театър ШиЗиПро.
Всяко място, на което съм играл ме свързва с различни колеги. А всеки уважаващ себе си актьор си краде от по-добрите. Всяка среща с колеги ме обогатява.

Трябва винаги да се съгласяваш с другите актьори. При импровизационния театър ако не се съгласиш и кажеш "не" на предложението на човека срещу теб, системата блокира и не можеш да продължиш напред.
Добрият екип е важен, защото дава добри резултати. Всяка постановка е плод на екипната работа. Ако изпадна в сложна ситуация на сцената, първата ми работа е да се хвана за човека до мен, защото знам, че той винаги ще ме измъкне. За такъв тип рефлективност много ми помогна работата ми с ШиЗиПро. Хвърляш се в едно море от информация и там единственото, което имаш, е човекът до теб.

Задачата на екипа зад сцената е огромна. Екипът в театъра не е само актьорският колектив. Работата на техническите служби, сценографите, композиторите, костюмографите и актьорите е съвместна. Тя прави едно представление добро.
Пример за добра екипна работа е постановката Лодка в гората. Не бях в екипа от самото начало, влязох малко по-късно, но видях една прекрасна среща между всички звена. И съм фен на екипа Свила Величкова - Теди Москов.

Най-голямата грешка е да се затвориш в себе си, да играеш за себе си, без да слушаш човека отсреща.
Компромисите са част от работата с други хора. Важно е да проявяваш характер и да отстояваш себе си, но не на всяка цена. Тогава и колегите ти те уважават.

Участието ми в X-Factor беше експеримент - исках да видя докъде стигат уменията ми. Винаги съм обичал да пея, без да обръщам внимание на това нещо.

Най-обичам да плувам.
Забелязал съм, че плуването е като летенето.

Сценичната треска е незбежна. Наскоро си говорих с Мариус Куркински на тази тема. Той каза, че ако това нещо изчезне, значи нещо не е съвсем наред. Трябва винаги да си притеснен от хората, които са дошли да те гледат. Работата ти не е лесна - ти си се качил на тази сцена, защото имаш да им кажеш нещо. Вълнувам се всеки път преди да изляза на сцена. Имало е случаи, в които до последно не я усещам, казвам си "ха, този път няма да има треска" и в момента, в който тръгна към сцената, усещам топката в корема.
Догодина можеш да ме гледаш във Воевода - новият филм на Зорница София.

Ще ми се аз да съм измислил киселото мляко.
Или поне да бях казал: „На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци." - Чарли Чаплин.