Волният ездач

Андрей Кончаловски е първият руснак, влязъл под кожата на холивудската индустрия само за да се убеди за има-няма петнайсет години, че режисирането под строй не е за широката му руска душа. Идва от стар интелектуален род с дворянска кръв: прадядо му е класикът живописец Василий Суриков, а дядо му по майчина линия е Пьотр Кончаловски, също художник, но с френско образование, слабост към импресионистите и абсента (за последното не сме много сигурни, но злите езици така разправят). Майка му, писателката и преводачка Наталия Петровна Кончаловская, покрай артистичния си баща от малка обикаля Европа и с лекота проговаря английски, френски, испански и италиански. Баща му Сергей Михалков е автор на детски книжки, между които и поемата за високия милиционер чичо Стьопа, на който конфекцията все не му е по мярка. Въпреки аристократичния си произход татко Сергей печели симпатията на Сталин и даже написва съветския химн – това обяснява защо синът му Андрей по-късно се разхожда безнаказано из Стария континент и се мести във вражеска Америка. Самият Кончаловски коментира щастливия факт така: „В речта си от началото на войната сред великите имена на руската нация Сталин назова двама художници — Репин и прадядо ми Суриков. Речта му отнесе семейството ни в групата на неприкосновените, затова и баба си позволяваше по-остър коментар за властта. Дядо пък беше европеец, който имаше нужда да живее в Русия.”

Андрей приема фамилията на майка си и в ранните си години е бузест очилатко, типичното мамино синче. Първо учи пиано в Московската консерватория, но междувременно се запалва по киното и записва режисура във филмовия университет ВГИК (който впрочем е най-старият в света). Там среща легендарния Андрей Тарковски – по това време той е само „адашът от по-горния курс”, с когото пийват след лекции и се ебават с догматичния стил на режисьорите от по-старото поколение. От водка на водка започват да работят заедно: Кончаловски пише сценария за дипломната работа на Тарковски Валяк и цигулка, а после помага и за дебюта му Иваново детство (1962), който отнася Златен лъв във Венеция, както и етикета „гениален” от самия Жан-Пол Сартр. По-късно ще се включи и в сценария на религиозно-историческия Андрей Рубльов (1969), но междувременно вече е направил самостоятелните си Първият учител (1965) и Историята на Ася Клячина (1967). Пофлиртувал е и с жена, в която Тарковски е влюбен, та и там си омесват шапките.

Седемдесетте години са силният съветски период на Кончаловски – една след друга излизат костюмните драми по родната класика Дворянско гнездо (1970) и Вуйчо Ваньо (1971), които му лепват званието „сериозен режисьор”. След червения уестърн Седмият куршум и военната мелодрама Романс за влюбени (1974) – и двата неособено успешни – се готви за мащабната сага в четири части Сибириада (1978). Тогава е луд фен на Бергман и в полупиянски пристъп звънва на Лив Улман по телефона в норвежкия театър, за да поиска среща с нея, вярвайки, че е способна да го излекува от проточила се настинка. За негово изумление, тя го кани в Осло и бързо му сваля температурата, макар че нито спи с него, нито играе в Сибириада, както му обещава. Двамата стават много близки приятели и говорят с часове по телефона, независимо къде са.

Джурлия Ормонд, Робърт де Ниро и Кончаловски

В началото на 80-те славата му удря тавана на местна почва, заради което го стяга шапката и заминава за Лос Анджелис, уж за малко. Когато пристига там, никой не е чувал за него и това го надъхва още повече. Събира се с ъндърграунда в киноиндустрията и изкарва няколко безметежни години, пишейки сценарии, за които никой пет пари не дава. В най-тежките моменти се издържа като трафикант на черен хайвер, който върви по хиляда долара килото, но холивудските величия го разграбват като топъл хляб. В един момент му се усмихва късметът и завърта афера с Шърли Маклейн, което пък го вкарва във ВИП средите, нищо че е известен предимно като "руския й тъпкач и по всяка вероятност - агент на КГБ". Не се задържат дълго заедно, но пък покрай нея минава в по-горния курс и скоро успява да финансира първия си американски филм Любовниците на Мария (1983) с Настася Кински в главната роля като съпруга на импотентен ветеран от войната. Свикнал с охолните бюджети и разточителни снимачни периоди на Мосфилм, Кончаловски едва не получава инфаркт от холивудския график, който цепи и стотинката на две, но в крайна сметка всичко върви по план, макар сам да признава, че му се е наложило да претупа това-онова. Бързо влиза в крачка и през следващите десет години успява да заснеме осем ленти в Холивуд, сред които хитовите Влакът беглец (1985) с Джон Войт и Танго и Кеш (1989) с Кърт Ръсел и Силвестър Сталоун. Последната му американска продукция е бутафорният минисериал за Hallmark Одисей (1997) с Арманд Асанте и още куп звезди, които заедно с режисьора са впрегнати в баналната схема на телевизионния формат. Кончаловски обаче вече е намерил интелектуален отдушник в Европа и поставя оперни представления в миланската Ла Скала.

През следващите години все по-често се връща в Русия, докато в един момент чистосърдечно си признава, че се е наситил на Холивуд и конвейерното производство. Игралните филми, които снима на родна земя тогава (тук на София Филм Фест сме гледали Домът на глупците от 2002-ра и Блясък от 2007-а) са по-слаби от ранните му, но затова пък прави интересни документални портрети на композитори, политици и други важни фигури в руския обществен живот, някои от които са част от панорамата в Дом на киното. Често се изказва и по ключови социални теми - можеш да го чуеш на живо ето тук.

Кончаловски и Юлия Висоцка

Колкото до жените в живота му, те са безчет, но официално е дал клетва за вярност само пред пет. Според нас едва ли щеше да се мине така, ако не беше от поколението, за което кажи-речи всяка по-сериозна връзка е равна на брак: от 1955-а насам се е женил за две балерини, една телевизионна водеща и една френска изследователка на източни култури. Откакто чукна шейсетака в края на 90-те обаче, се е кротнал до 36 години по-младата актриса Юлия Висоцка, с която сигурно и до ден-днешен се радва на пълноценен сексуален живот. Ако се чудиш, откъде пък сме толкова в час с тия работи, прочети двете му автобиографични книги Долни истини и Възвисяваща лъжа (от кино поредицата на Колибри), с които доказва, че го бива и в писането.

Текст Мариана Христова