Вървят ли двама

Последният проект на тези двамата направо ни вдигна във въздуха - техният Orange Cube най-напред объркахме с великанска буца швейцарско сирене, но щом се вгледахме отблизо, загряхме, че всъщност е мегафутуристичен търговски и културен център. Де да строяха такива и по нашите ширини, но не би. Изпъчил се е насред доковете на Лион, които до този момент си бяха едно скучновато място с кранове и халета, и вече е почти готов - остават малко довършителни работи, преди да му кръцнат лентата съвсем скоро.

Orange Cube в Лион

Вече 20 години Доминик и Брендън въртят успешно своето студио от центъра на Париж, а се събират суперслучайно, точно като свободни електрони. Той е от Нова Зеландия и в началото учи за психолог, но нещо губи мотивация и към средата на 80-те пали джапанките към Лос Анджелис, и по-точно към архитектурния колеж SCI-Arc. Тя пък е кореняк парижанка, но израства в Северна Африка и Вашингтон, след което също се запилява из Ел Ей, преди да се върне във Франция за дипломата си по история. Двамата даже се движат в едни и същи среди и имат общи приятели, но така и не си казват "здрасти" до началото на 90-те, когато същите тези приятели най-накрая ги запознават във френската столица. Разбират, че са луди по Калифорния, дизайна и архитектурата, а впоследствие - и един по друг, така че съвместната им работа за малко остава на заден план. „Срещата ни беше изумително съвпадение - събрахме се от хаоса и направихме едно цяло. Така подхождаме и към проектите си - имаме предварителния сценарий, но в крайна сметка оставяме околната страна да влияе на сградите ни и сама да сглобява важните детайли", разнежва се по този повод Макфарлейн в разни интервюта.

Парижките докове

Идеята за съвместно студио изкристализира някъде в края на 1992-ра, когато Жакоб и Макфарлейн са поканени от техни познати да проектират къщата им в парижкото предградие Гарен-Коломб. Двамата се потят над скиците повече от година, но усилието явно си струва - набраната засилка им носи първо място в конкурс за паметник в някакво малко нормандското градче. По това време около тях започват да въртят опашки и скаутите на престижния център „Жорж Помпиду", а причината е, че известният ресторант там има нужда от префасониране. „Нямаше къде да ги поканим и затова се срещнахме направо вкъщи. След като си тръгнаха, вече бяхме твърдо решили, че имаме нужда от офис", разказва Брендън за истинското начало на Jacob+Macfarlane.

Ресторантът в "Жорж Помпиду"

Така се стига и до големия удар - през 1998-а архитектите печелят конкурса за въпросния ресторант, след две години го завършват и с това славата им гръмва по белия свят. „Просто казано, животът ни се дели на две - преди „Жорж Помпиду" и след него", смее се мистър Макфарлейн. Което е самата истина - оттам като с шрапнели ги разстрелват с поръчки за все по-мащабни неща - като почнем от галерията Florence Loewy Books by Artists в Париж (2001), минем през театъра „Максим Горки" в Руен (2004) и стигнем до парижките докове (2007), а миналия ноември френското културно министерство им връчи и почетни медали. Доковете обаче си остават любимото им бойно поле - вече споменахме за последния в Лион, който е висок пет етажа и е събрал в себе си бизнес център, изложбена зала за дизайн и десетки кътчета за разпускане.

Галерията Florence Loewy Books by Artists

Как разпускат самите Jacob+Macfarlane? „Не ни остава много време, особено покрай четиригодишната ни дъщеря. Ще ми се да чета и повече книги, да гледам повече филми", въздиша Брендън. Но би било чудесно, ако все пак намерят една свободна седмица и дойдат за следващата Sofia Architecture Week. Пък нека вземат и дъщеря си - така ще й покажем нашата музикална градинка.