За една минута ще умрем всички

Животът не свършва с последният дъх, а с поемането на първия, защото тогава започва краят и чисто и просто продължава, докато си жив. А когато настъпи човек става част от небитието и се връща там, откъдето е дошъл. Въпросът е живееш ли истински, докато си жив или просто се носиш по течението?

Ако сутрин ставаш и отиваш на работа само защото трябва; винаги си с намусена физиономия, докато ходиш по улицата; на работното ти място те мислят за темерут, а когато се прибереш вечер си толкова изцеден, че дори не ти се говори с половинката – значи не правиш нещата, както трябва.

Лесно е да се примириш с нещата, които ти се случват и постоянно да се самонавиваш, че просто съдбата не е на твоя страна и затова все не ти се получава. И това впрочем е мантрата на всеки недоволен от живота си човек, защото чисто и просто е много по-лесно да обвиниш подредбата на звездите в деня и часа, когато си се родил, отколкото да се изправиш пред трудностите и да направиш промяна.

Трудно става, когато решиш да живееш истински, вземайки нещата в свои ръце и разбивайки на парчета матриците, които са те ограничавали години наред. Но, както при повечето начинания, трудностите са само в началото, а след тях идва удоволствието. Е, ако досега си се пускал по течението е време да започнеш да вървиш по житейската си пътека и то истински, а не само имагинарно.

Занимавай се с това, което ти носи радост, а не с това, което ще те направи богат
Ако обичаш да рисуваш, пееш или танцуваш, но в офиса няма как да го правиш, защото колегите ти няма да го възприемат като нещо нормално, значи определено трябва да спреш да посещаваш мястото, което се води „твоето“ работно място. Защото там очевидно не е твоето място. Дори да си мислиш, че няма да можеш да свържеш двата края, ако превърнеш хобито си в своя работа, истината е, че ако обичаш истински това, което правиш, то неминуемо ще те направи богат. А и богатството не е само финансово и душевното определено не е за пренебрегване.

Излез навън така, както искаш, а не както обществото би приело за нормално
Кой е казал, че ако фигурата ти не е като на модел, разхождащ се по някой подиум в Милано, не трябва да носиш прилепнало облекло? Казва го обществото, от което и ти си част и следователно и твоите желания имат определена тежест. Затова вместо да си мислиш как не можеш да прекрачиш прага на къщата си по определен начин, само защото ще приковеш погледите на хора, които дори не познаваш, просто го направи и не забравяй, че и ти можеш да ги гледаш, също както те теб.

Изпитвай удоволствие от малките неща, защото големите не винаги носят щастие
Дори да нямаш последен модел телефон, това определено не е причина да се чувстваш по-малко стойностен, защото след точно една година, актуалното вмомента, ще е нещо отдавна категоризирано като „демоде“. Това, което истински си заслужава да забелязваш са онези неща, които не могат да се купят с пари. Като например слънчевите лъчи, които ти припомнят, че си се събудил за пореден ден, рано сутрин, или пък лекият полъх на вятъра, от който ти става студено понякога, но ти припомня, че си жив, чувстваш и усещаш. Ето именно тези неща са с най-голяма стойност и трябва да са на преден план, защото докато човек е здрав ги приема за даденост и е по-добре да осъзнае, колкото се може по-рано и да започне да изпитва удоволствие от живота си.

Обичай безвъзмездно и не очаквай нищо в замяна
Да правиш определени неща, да даряваш някого с любов и да се преструваш на такъв, какъвто не си и то само в името на някаква облага е нещо, от което няма никаква полза. Защото и да получиш, ще знаеш, че това е просто връщане на жеста, ако ли не – ще си разочарован, че ти е било отвърнато. Затова обичай, бъди благороден, усмихвай се и даай, колкото можеш на хората около теб и недей да очакваш нищо в замяна. Човешките отношения не се опират на това постоянно да има взимане и даване, а на това да бъдеш добър спрямо другите, защото това носи истинско удвовлетворение.

Ако изпълниш тези четири неща, неминуемо ще ще наклониш везната в полза на водене на истински живот, на който да се наслаждаваш, защото той така или иначе е започнал да изтича , откакто си се родил. И не забравяй, че за да не умреш за 1 минута е важно да ѝ се насладиш и то, както ти искаш, а не както ти е „предопределено“, наложено, или накъдето те носи течението. Така, че просто ЖИВЕЙ !

А ако искаш да направиш и стомаха си щастлив - мястото определено е Щастливеца Сан Стефано Плаза

Най-мразените професии в София

7 лъжи, с които всички сме свикнали