Здравка Будинова

Срещата със Здрави те оставя в размисли за това колко малко са истинските хора и колко важно е да ги ценим, когато ги има. Красивото й лице излъчва детска невинност и едновременно с това огромен устрем да се справи с всичко, което животът й поднася. В очите й блести онзи неподправен копнеж да види и усети целия свят, както и готовността да го постигне. А в думите й прозира искрена скромност, въпреки съзнанието за големия талант, който безспорно притежава - да рисува. Започва да го прави, когато е на три, а днес с това изкарва и хляба си. И изглежда адски щастлива. Преминава през школата на НХА, а след това през Istituto Europeo di Design; участва повече от 30 изложби (за една от които ще ти разкажем ей сега) и за всичко това говори с благодарност, не с голямо самочувствие.
А трябва!

Докато ни разказваше за новата си изложба, която можеш да видиш с чаша чудно кафе или ароматен чай във Фабрика дъга до края на декември, Здрави отвори една папка и ни поведе на пътешествие из илюстрациите си. И очите й светнаха. Селекцията за новата й експозиция (втора самостоятелна) включва непоказвани досега неща. „Според мен е много нагло от страна на художниците да участват с една творба в пет изложби. Аз не обичам да се повтарям", казва. Всичко изложено е рисувано на ръка с тънкописци, като на повечето цветът е добавен дигитално. Илюстрациите са толкова свежи, че няма да се учудим, ако си тръгнеш с някоя към вкъщи или пък вземеш за подарък. Непременно ги виж! Още от нейното творчество ще откриеш ето тук.

Като малка исках да стана гимнастичка. И готвачка! По дяволите, мразя да готвя и да мия чинии, но се кефех, като с мама ходехме да пазаруваме в месарниците. Беше ми мечта да работя като продавачка на меса и да режа кренвиршчета. Мама и до ден днешен ми го припомня. (смее се)
Като видях, че с аеробиката няма да стане си казах - явно рисуването е моята диня. Със спорта се разделих с много мъка. Травмите си остават, но ми остана и дисциплината, а също и самочувствието, че съм била в Китай, Австрия, Франция; медалите и всички награди. Аз съм доволна и щастлива с това, което съм била, въпреки че не съм била най-добрата.
След това - рисуване, рисуване, рисуване. Бях в гимназия с рисуване, а после влезнах в Академията и се гордея, защото тогава много хора не успяваха да го постигнат от първата година. Бях приета и в двете специалности, за които кандидатствах.
(усмихва се, но изведнъж става сериозна)
Аз започвам да се "фукам" чак сега, а тогава, когато ми се случваха тези неща, бях много свита и без никакво самочувствие. Но и днес е така - имам самочувствие за минали неща, но не и за бъдещи. (смее се) Нищо, след няколко години ще разправям как съм правила изложби и как съм говорила със Sofia Live. (или ние ще се фукаме, че сме си лафили със Здраволина:)

Сутрин се събуждам с котката ми. Отварям очи три-четири минути преди алармата, а котката идва при мен и ми мяука, за да я нахраня. Ставам рязко, защото ако затворя очи и си търкам крачетата, пак заспивам. А после си правя чай.
Всеки ден пия чай, обикновено черен или зелен, за да ми даде повече сили. Кафе не пия.

Не мърдам от вкъщи без скицник и тънкописци. И обици. За телефона (поглежда към него) - не ми пука, даже ми е кеф като го забравя, но без обици не мога.
И също - без вдъхновение и нагласата, че днес ще направя нещо ново и ще инвестирам в бъдещето. И без мисълта да помогна на някого, защото никой вече не ги прави тези неща. Днес помогнах на една баба и ми стана толкова хубаво. (усмихва се) Бяха две баби, не знам дали си имаха къща и определено не бяха особено спретнати. Едната слезе от трамвая, а аз успях да се измъкна преди другата хванах я и й помогнах. По едно време си казах - а, тя никакво внимание не ми обърна, излезе все едно съм й длъжна. Но тя се обърна, беше с огромна усмивка и ми каза: "Много ти благодаря, девойче". Щях да се разплача. (очите й се насълзяват) Толкова е яко да помагаш!

Никога не закъснявам за някакъв сериозен план. (на лицето й се появява закачливо-сериозно изражение)
Изпитвам срам, когато съм пред изява, като трябва да говоря пред хора. Но след минута се отпускам и си плямпам, както си ме знаете.
Все си повтарям, че трябва да вървя напред и да не поглеждам назад.

Идеалната вечер е, когато се случи неочаквано. Някой звънне - хайде да ходим да ядем, после се съберем повече приятели и се прибера с първия тролей сутринта. Това значи, че е било много яко.
Обикновено съм весела.

Падам си по аналогова фотография и магически градове.
За мен, например, Испания е магическа. Обичам Гранада и Мадрид - да ходя по улиците и да оглеждам сградите, магазините и хората (и да се впускам в мислите им).

Беше велико, когато (замисля се, очите и светват и започва да говори, без да си поема дъх) се състезавах и излизах на сцена и забравях, че това е спорт, че това е състезание, че трябва да печеля награди или места. Забравяла съм за всичките болки в тренировките и за всичките обиди. Просто излизам на сцената и си изигравам съчетанието, и се усмихвам на всички. Обожавах пляскането, крещенето, подкрепата. Обичам да съм на сцена, но не за да ме харесват другите, а заради самата мен - да слушам как някой ме подкрепя, как вика за мен, как журито ме гледа усмихнато... И когато нашите говорят за мен със сълзи на очи. (очите й се насълзяват) и приятелите се гордеят с мен. Ето тогава се чувствам силна.

Покрай спорта цял живот съм искала да участвам на Олимпиада, но не съм. Мечтая си да гледам откриването - знаете каква емоция е, щом плача и пред телевизора... Когато Китай бяха домакин, бяхме в едно село и си спомням как гледах в телевизора и си казах - ще отида на откриване, с някого или сама - не ме интересува.
Другата ми голяма мечта е да отида в Латинска Америка. Свързах двете неща и реших - догодина е моят шанс. (тогава Олимпиадата ще бъде в Рио де Жанейро) Ако не го направя, значи съм много зле и ще се разсърдя сама на себе си.
Ще събирам до август месец, за нищо друго няма да давам пари. Билетът е около две хиляди, но са скъпи всички останали пътешествия. Освен в Бразилия, искам да отида в Перу, защото ми е мечта да видя Мачу Пикчу, и в Еквадор и Колумбия, където имам много добри приятели.

Влизам в огъня заради приятели и семейство. Но напоследък гледам да не го правя много често, защото само аз си патя.
Дойде ми до гуша от злобата.
Искам да не си позволявам да плача на публични места и да си впускам прекалено емоциите.

Под леглото ми има... сестра ми! (двуетажно е, да не си помислиш нещо)
Майка ми често ми казва да съм спокойна и че мога и ще се справя.

Скачам на бой, когато ме жегнат с нещо, когато ме провокират.
Убивам, ако унижат някого, когото обичам.

Искам да остарея като бабичка на поне три внучета някъде в чужбина в дървена къщичка в Норвегия, Германия или Испания.
Заспивам в приятни мисли и с мъркането на котката.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Аристокотки на Дисни.
Най-големите актьори за мен са Ал Пачино, Чарли Чаплин и Робин Уилямс.
Харесвам режисьори като Алмодовар и Уди Алън.
Няма по-глупав филм от почти всички филми на ужасите.
Много се смях на испанския Диви истории.
Планирам да си отделя цял уикенд за класиките на Дисни. Обожавам ги и ме вдъхновяват за илюстрациите ми.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам инди, алтърнатив или испанска китара; фламенко или пък суинг и джаз. А може и ска и фънк, всеки ден е различно. Обичам да намирам нови и интересни артисти.
Никога няма да ми омръзнат Buena Vista Social club, Chambao и "Clair de Lune" на Claude Debussy.
Любими са ми Alt-J, Quantic, Kygo, Ella Fitzgerald/ Claude Debussy, Chopen.
Най-добрите концерти, на които съм била, са на Beyonce и на Buena Vista Social Club.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Под игото.
Сега чета Билбао-Ню Йорк-Билбао на Кирмен Урибе.
Много ми говорят за всякакви модерни бестселъри, но аз предпочитам класиките
Най-добре пише всеки, който го чувства отвътре.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам да гледам как актьорите се въплъщават в дадената роля, да си умирам от смях на комедии или пък да си тръгна със сумати чувства и мисли след постановка. Обичам театъра!
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Дядо Коледа е боклук.
Последно гледах Шизи Про - импровизиран театър. Много забавно и емоционално.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е всяка изложба, която си заслужава. Напоследък предпочитам модерно изкуство, изложби за дизайн, илюстрации, фотографии, но понякога ми се гледат и живописи и скулптури, инсталации, пърформанси.
Преди да се върна от Мадрид посетих великолепна изложба - Art Deco in Paris 1910-1935. Направо се отнесох в онези времена, бях много впечатлена, не спрях да скицирам експонатите и картините.
Тук в София пък преди дни се откри изложба на любимия ми Стефан Кънчев. Невероятен!
Любими са ми Пикасо, Хуан Грис, Илия Бешков.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова