Зефира Вълова - музикант с характер

Бароковата музика не е особено популярна в България, а ти правиш вече тринадесето издание на фестивал, посветен на нея. Кога се запали по барока и къде намираш мотивация и желание да продължиш да създаваш публика за него у нас?
Фестивалът завършва 11-тото си издание тази година и началото му бе поставено от от български колеги. Ансамблите Арс Барока и Кончерто Антико, в които свирех обединяваха музиканти с допирни точки в интересите. С тях открих творчестввото на композитори като Зеленка, Бибер, Шмелцер и много други.  В края на обучението ми в Националната Музикална Академия си дадох сметка, че много творби за цигулка от 18 век са представени в нашата школа като наследство на по-късен етап от историята - например на интерпретацията на виртуози цигулари от началото на 20 век. Любопитството ми към източника на тези шедьоври, тоест авторския манускрипт или първите им издания разкриха свят от загадки и отговори, както и пространство “между музикалните петолиния” - място за импровизация, личен почерк и др. Именно от музиката черпя вдъхновение.

Кои са личностите в музиката и в живота, които са ти помогнали да се изградиш като артист и човек?
Хората, които са до мен от дете и ме поддържат в трудности, са моите родители. Научих много от работата ми в Камерен оркестър Орфей - гр. Перник, в Класик ФМ оркестъра, от преподавателите ми, разбира се.

Освен като прекрасен цигулар, напоследък те виждаме и в ролята на диригент. Можеш ли да опишеш чувството да носиш тази сериозна отговорност? Какво те подтикна да влезеш и в тази роля?
Диригент не съм. Липсват ми съществени черти на характера за да изълявам тази функция. Но репетоара, който често изпълнявам е от епоха, в която е нямало персонажи на сцената без инструмент (освен певците), а първата цигулка, или чембалистът - ръководят. Това остава непроменено до 19 век. В цигулков концерт или сюита за струнни е достатъчно фундаментът или басовата партия да изпълнява отговорно своята функция, а останалото се нуждае от един поглед над партитурата. Бих казала, че процесът на подготовка, както и самото изпълнение “без диригент” са много по-увлекателни за самите инструменталисти.

Имаш прекрасна дъщеря, а отскоро също и син. Как успяваш да намериш време за подготвка за натоварения си график от концерти? Вярваш ли в теориите, че децата израстват по-умни с класическата музика?
За децата оптималната среда е в близост до природата. Когато това не може да се постигне като ежедневие, поне досега до изкуството, насърчаване на креативността им и добрата храна, са минимумът. Времето все не ми е достатъчно. Един ден, когато децата ми поотраснат, ще копнея за този нелек, но така неповторим период.

Имаш ли очаквания, желания и надежди към софийската публика? А към музикалната общност?
Да проявява своя вкус, да цени стойностното, а не лъскаво опакованото. Да не коленичи пред чужди “звезди” от недалечното минало, а да поощрява младите български таланти.

Кое произведение от предстоящия концерт на 28 ноември ти е най-скъпо? Какво мечтаеш да изсвириш в близкото бъдеще?
В програмите ми се старая да балансирам между репертоарни и известни творби, каквито ще са ла-минорният Бахов концерт и сонатата с облигатно чембало. Телемановите творби в програмата, обаче, ще са премиери за мен, а вероятно и за публиката у нас. Мечтая си за почивка с няколко квартета от Хайдн.

Събуждам се с “мамо-о-о”.
Не мърдам от вкъщи без джобни.

Никога не закъснявам за репетиция.
Умирам от срам, когато се окажа боса по някоя тема.

Все си повтарям, че ще намеря време за себе си.
Идеалната вечер е у дома с децата и най-близките.

Обикновено съм под пара.
Никога не танцувам на чалга.

Беше велико, когато сбъднах една детска мечта.
Влизам в огъня заради несправедливостта.

Дойде ми до гуша от Хендел.
Не казвам на никого, че имам тайни.

Под леглото ми има 2 детски цигулки.
Майка ми често ми казва да се занимавам и с научна работа.

Искам да остарея като вече нямам интерес към хората и музиката.
Заспивам на тишина.