Златина Толева

Златина е един от най-дружелюбните хора, които познаваме. Честно, колкото пъти сме се срещали с нея, колкото и за кратко да е било, толкова пъти ни е зареждала с чиста проба положителна енергия. Вероятно защото не спира да търси любопитни форми на изкуството, чрез които да общува с останалите и със себе си, приятелите й са от цял свят, а мечтата й е на земята да настъпи траен мир. Майка й всъщност най-добре е формулирала първопричината за този заразен позитивизъм, ще видиш след малко.

Актуалният повод да седнем до Златина и да включим диктофона, е предстоящото издание на театъра на сетивния лабиринт - едно неочаквано лично и интимно пътешествие. Новото заглавие е Терминал ∞, а темата са границите - вътрешни и външни - и „можем ли да ги преодолеем и да пренапишем сценария на собствената си история".

Събуждам се с котешки протягания и кратка медитация, в която визуализирам радост и лекота.
Не мърдам от вкъщи без бутилка с вода.
Никога не закъснявам за артистични участия и изяви.
Идеалната вечер е дълга, празна и тиха.

Влекат ме екстравагантни дейности, често невербални неща, които могат да ти разширят границите.
Интересно ми е да се занимавам с Института за изследване на тишината, който Global Vision Circle развива. Това е едно уютно пространство, на чийто праг оставяш думите. Там може да твориш, да медитираш, да четеш, да наблюдаваш, но не и да говориш.
Част от института са и Life Trance Circle сесиите - музикална медитация и импровизация с инструменти от цял свят - без думи и без да е необходимо да имаш грам музикален опит.

Все си повтарям, че трябва да дишам дълбоко и да си изправя гърба.
Никога не танцувам на агресивна музика - имам нужда от груув и мелодия.
Не се правя нарочно на луда, но понякога може и така да изглеждам в очите на другите.

Падам си по импровизации и по неочаквани предложения.
Обикновено съм в екшън. Все върша куп неща от най-разнороден характер.
Беше велико, когато полетях за първи път.

Умирам от срам, когато слушам злорадстване по адрес на някого.
Дойде ми до гуша от плътността на материалния свят и от капризите на егото.

Влизам в огъня заради каузи, с които съм се ангажирала присърце и съм ги превърнала в мисия.
Не скачам на бой, най-много да скоча на врата на някого от вълнение.
Не си позволявам да подвеждам и да заблуждавам околните.

Под леглото ми има магични герои, които ме съпровождат в съня.
Майка ми често ми казва: „Ти имаш харизма, маме, и предразполагаш хората!"

Заспивам на рамото на непознат във влака.
Искам да остарея като вдъхновена и благодарна жена.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Хана Аренд - филм за най-известната жена философ.
Много харесвам Роберто Бенини.
Допадат ми режисьори като Уди Алън, Тери Гилиъм, Хаяу Миядзаки.
Много се смях на На Рим с любов.
Бих искала да видя смайващ визионерски филм, който да ме пренесе в друг свят. Сега чакам новия анимационен филм на Хаяу Миядзаки - The Wind Rises.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам танцувална музика от цял свят, все пак съм world beat DJ!
Никога няма да ми омръзнат Oliver N`Goma и Сезария Евора.
Любимите ми изпълнители са твърде много, за да избера един, а и с времето сменям настроенията. В момента съм най-голям фен на музикалната медитация-импровизация Life Trance Circle - невербална музикална практика, в която хората общуват с глас и с музикални инструменти.
Най-добрият концерт, на който съм била, е последният на Balkan Scientists Sound System - родна формация, която комбинира балкански фолклор с електронна дъб музика с много дълбочина и ехо ефекти. Космическо преживяване.
В София искам да дойде бащата на дъб музиката - Lee Scratch Perry.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майстора и Маргарита на Булгаков.
Сега чета Архетиповете и колективното несъзнавано на Юнг.
Много ми говорят за персийската суфиска поема Събеседване на птиците от Фарид ад-дин Аттар.
Най-добре пише истински вдъхновеният човек, който не може да прави друго, освен да пише.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото се надявам да ме пренесе в друг свят.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Възгледите на един учител за всеобщата просвета на Камен Донев.
Обичам текстовете за театър на Бекет.
Последно гледах Времето на кварките на Гергана Димитрова.

ИЗЛОЖБИТЕ
Вълнува ме всичко сюрреалистично!
Последната изложба, на която бях, е фотографии и истории на бежанци по проект на ВКБООН.
Любимият ми художник е Яцек Йерка.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев