От години забелязвам тенденцията всеки втори от по-малко населено място да идва в София с надеждата за успешна реализация и по-добър живот. И в това разбира се, няма нищо лошо, стига представата за столицата да не беше толкова изкривена.
Факт е, че София страда от пренаселване и много хора от провинцията се опитват нетактично да я превърнат в огледало на собствените си възгледи.
Живеят с една огромна детинска заблуда, че столицата им е длъжна.
Длъжна е да ги приеме с отворени обятия, да им осигури изгодни квартири, да прави милиони компромиси, да изпълни всичките им разумни и неразумни искания, работодателите веднага да ги наемат на работа плащайки им минимум 2.000 лева, съседите им да приветстват чалгата до дупка в 23.00 часа и да нямат нищо против летящите торби с боклук от петия етаж, университетите да постилат червен килим за всеки приет с оценка от матура малко над 3,50 и събеседниците им да гледат на тях с респект след изказвания от типа на : „В родния ми град/село баща ми е голяма клечка“.
Добрата новина е, че не всички новодошли са такива и сред тях можеш да се срещнеш и предприемчиви личности, които знаят какво искат и разчитат единствено на себе си. Лошата е, че тези от първата група са сравнително повече.
И вместо да се приспособят към обстановката, те сякаш задължават обстановката да се приспособи към тях. Фокусът на промяната рязко се измества. В един момент искат всичко да се промени спрямо техните очаквания и разбирания. Това, естествено не се случва и така се ражда изводът, че София ги е прецакала и им е провалила страхотните планове.
Квартирите няма да станат по-евтини, сметките за ток няма да паднат драстично, студентските намаления ще спрат на съществуват в един момент.
А всички онези, които са в столицата от самото начало или доста преди new age софиянците , няма да ги боготворят, улеснявайки ги постоянно. Защо ли? Защото успехът не е нито лесен, нито безплатен. Въпреки този неоспорим факт, новодошлите продължават да прииждат. Но по пътя са забравили да си вземат реалистичната преценка, желанието за развитие, способността за поемане на отговорност и трудовите навици.
Приличния живот в София съвсем не е утопия и е напълно постижим, ако си готов да се бориш за него, търсейки възможности, а не оправдания.
Ако искаш висока заплата, трябва да си я заслужиш. Ако не ти се живее цял живот под наем- трябва да работиш здраво и да си осигуриш нужната стабилност. Ако се целиш към върха в професионален аспект-трябва да извървиш дълъг път, без да хленчиш.
София не е парад на желанията. Тя е море. И който не умее да плува, по-добре да си стои да брега.
Автор: Линда Николова
A тук можеш да прочетеш защо животът в столицата струва 3000 лв.
Коментари