Красавиците в България са навсякъде – в моловете, по улиците (главно Витошка), в скъпите заведения и на други по-фръц местенца. За да не стават грешки, нека уточня, че имам предвид „истинските красавици“ - тези с напомпани устни, бюст, изпилени скули и носове. Не ви говоря за онези простакеси с „естествената“ красота от тежкия прованс на километри от столицата. Та, нашите героини изглеждат перфектно, не можеш да им намериш кусур, защото те вече сами са си ги намерили и са напълно безупречни.
Безупречни, безупречни, но само на външен вид. Не са се трудили да си оправят вътрешните недостатъци, но им е простено, защото мъжете и без това се влюбват с очите, които са пряко свързани с чаталите им. А не е като всичко да им е наред вътрешно – душите им са неспокойни, пропити с меркантилност, а интелектуалното им ниво е недостатъчно, за да стигнaт дори и първата сигурна сума в „Стани Богат“.
Затова въпроси, свързани с общата култура е добре да не им се задават. Нито по история, нито по математика, нито по георгафия, абе нищо такова. Но пък с финес биха могли да отговорят на въпроси от рода на това какъв подарък искат, къде им се хапва и коя страна искат да посетят, нищо, че не биха могли да посочат къде се намира, ако им дадем един глобус. Здраве да е, важни са желанията.
Важно е и да има кой да ги сбъдва, а пък така като гледам с какво мислене са по-голямата част от „мъжете“ в България, още дълго време ще има бартерни услуги между красивите, но прости жени и простоватите, но богати мъже. В крайна сметка за всеки влак си има пътници, а конкретно тези е най-добре да си седят и да мълчат, че да не изръсят някоя глупост и да компенсират с красота.
От Редакторите
Коментари