Първа серия:
Звучи "Калинка". Показват град Припят - едно излкючително ведро и спокойно място, където хората вървят по улиците, пеят, танцуват, а усмивките им не слизат от лицата. Действието се измества към луксозен апартамент, където пожарникарят Василий Игнатенко живее с жена си в разкош. Тя припявайки си "Калинка, калинка, калинка моя! В саду ягода малинка, малинка моя!" забелязва през прозореца, че атомната централа в Чернобил гори. Усмихва се в задоволство и буди съпругa си с думите "Ние служим на Съветския Съюз!". Козирува кокетно, докато той весел става от сън и с танцова стъпка поема към служебните си задължения. Вместо сирени, пожарните се движат с високоговорители, откъдето звучат руски маршове. Хората въодушевени излизат от домовете си и цитират на висок глас комунистически лозунги. След, което се събират на "моста на смъртта" под звуците на "Смуглянка". В близък кадър се вижда едно семейство, което пее "Станем над рекою зорьки летние встречать!". Във финалната сцена от първи епизод, на тайно събрание се обсъждат ползите от инцидента. Пие се водка и се танцува казачок. Горбачов изпраща поздравителна телеграма до министъра на енергетиката. Край на първи епизод.
Втора серия:
Отново жизнерадостна атмосфера в град Припят под звуците на "Свещенная Война". Горбачов е свикал заседание на което се говори за инцидента в Чернобил като дело на американски шпиони. Всички единодушно се съгласяват, че този инцидент ще обедини народите от Съветския Съюз. Единствено някакъв ядрен физик на име Валери Легасов, който очевидно е прекалил с водката, бива изведен от залата заради неадекватното си поведение. Дават му аспирин и заедно със зам. председателя на министерски съвет Борис Шчербина заминават към мястото на инцидента, за да разследват защо някои пожарникари позачервили се от топлината, отказват да продължат изпълнението на служебния си дълг и симулират лъчева болест. Междувременно други западни шпиони внедрени в Беларуския Институт по Ядрена Енергетика стартират анти-комунистическа пропаганда и се опитват да всеят паника в обществото, чрез дезинформация. Техни агенти в Припят се представят за съпруги на пожарникарите. Жените-шпиони атакуват болницата отвън, докато техните колеги внедрени в пожарна безопасност всяват безредици вътре и се събличат голи. За да се избегнат безредици и да се потуши пожарът от дезинеформация, в Припят се изпращат специално обучени милиционери, които извеждат всички от луксозните им жилища, докато артисти от Болшой Театър забавляват гражданите с опера и балет. Започва разследване, което да изясни самоличността на тези капиталистически шпиони, опитващи се да унищожат комунистическите идеали за щастие на цялото човечество. Във финалната сцена служители на атомната централа в Чернобил се сбиват, защото всички искат да влязат и да решат техническият проблем, а са нужни само трима. "Служим на Съветския Съюз" екзалтирано крещят онези, които са избрани да влязат в подземието под реактора. Отказват премиите си и предлагат да заплатят с лични средства за привилегията, която им е оказана. Край на втори епизод.
Трета серия:
Става ясно, че Борис Шчербина и Валери Легасов също са били вербувани от западните служби. Свалят военен хеликоптер с РПГ, под предтекст, че реакторът е взривен и пилотът е загубил контрол над машината, защото е бил сериозно облъчен. Дятлов, Акимов и Топтунов от операторната зала в централата, заедно с много техни колеги биват отровени, за да се симулират симптоми на лъчева болест. Поредният враг с партиен билет - министърът на енергетиката заплашва миньорите от мината за въглища и ги принуждава да копаят тунел под атомната централа, за да изглежда така, сякаш реакторът е започнал да се топи. Тайно се инсталират реотанови печки в тунела, който копаят миньорите и самите те също стават жертва на дезинформацията, вярвайки, че наистина тази топлина идва от реактора. Капиталистическите шпиони са добре обучени и някои от тях жертвоготовно извършват самоубийство с отрова, за да изглежда така, сякаш са загинали от лъчева болест. Междувременно учен от Беларуския инсититут по Ядрена Енергетика е арестуван в подозрение за шпионаж, но Легасов още неразкрит от властите, успява да измъкне колегата си, за да продължат капиталистическото дело по унищожаването на комунистическия идел за мир и благоденствие. Край на трети епизод.
Четвърта серия:
Звучи "Нам нужна одна победа". Една богата старица, се опълчва на милиционера, който се опитва да я изведе от домът й под предтекст, че имало радиация. Тя е умна, видяла е много неща и може светкавично да разпознае капиталистическия шпионин, облечен в съветска униформа. Той се разгневява, заплашва я, убива кравата й, но жената не трепва. По устните й се чете "Служа на Съветския Съюз!". Легасов и Шчербина се срещат със Съветски генерал и го вербуват, като го убеждават, че наистина има опасност от радиация. Предварително са разпръснали натрошени парчета графит, за да изглежда така, сякаш реакторът се е взривил, което е физически невъзможно, но вражеската пропаганда сее дезинформацията си и жертви на заблудата стават дори високопоставени лица в Съветските служби. Заблудени военни започват безкомпромисно избиване на домашните любимци, останали в Припят. Те дори не подозират, че заповедта идва от враговете с партиен билет. Междувременно единствено Дятлов се е усетил, че е отровен и това не е лъчева болест. Той е готов да умре, но отказва всякакво съдействие на западните шпиони, които го разпитват в болницата. Борис Шчербина поръчва западно-германски полицейски робот, който е предварително съботиран и когато бъде пуснат в действие, ще се развали. Разбира се, Шчербина и Легасов са хитри и не включват робота, докато не бъде поставен в уж най-облъчената зона около Чернобил. Паниката причинена от дезинформацията на капиталистическата пропаганда започва да достига все по-големи размери. Решава се да бъдат изпратени хора в защитни костюми, които да почистят покрива на ядрената централа от уж радиоактивния графит. Костюмите, които обличат са били предварително облъчени и намазани със специални химикали, които да убият всеки, който ги облече. Борис Шчербина и Валери Легасов се срещат със свой вербуван колега от Беларуският Институт по Ядрена Енергетика и обсъждат как да съботират държавния апарат на СССР. Край на четвърти епизод.
Пета серия:
Звучи "Катюша", хората се завръщат по домовете си. Всички са екзалтирани и доволни... пеят и танцуват. Рейсовете се посрещат с фанфари. Отново са поканени артисти от Болшой Театър, облечени като милиционери. Радостта е безкрайна. Оказва се, че наистина има слаба радиация, но не повече от 3,6 рентгена на час. Горбачов свиква заседание на което мнозина високо образовани учени, обсъждат ползите от ниските нива на радиация. Оказва се, че Съветското земеделие в района е значително облагородено... Легасов и Шчербина са разобличени и изправени на съд. Обвинени са в противо-държавна дейност и са обявени за врагове на народа. Присъдата е разстрел! Дятлов, Акимов и Топтунов са наградени с най-високо отличие - "Герой на Съветския съюз" заради своята професионална бдителност, която в процеса на съдебното дело разобличава капиталистическата пропаганда, достигнала до най-високата степен на дезинформация, чрез атаките с химическо оръжие, което отравяйки гражданите е успяло да симулира симптоми на лъчева болест. Всички вербувани агенти на западните служби са заловени и разстреляни. Горбачов пише: "Аварията в Чернобил допринесе за облагородяването на земеделието и животновъдството в района и стана причина за обединяването на народите от СССР!" Звучи "День победы"... Край на пети финален епизод.
Равносметката:
Западните телевизии като HBO отказват да излъчват филма, но будни хора го качват в интернет пространството и истината става достъпна за целия капиталистически свят. Путин предлага Болшевиският войник в "Ордена на Червената Звезда" да бъде заменен от символа за радиация. Руският парламент гласува единодушно и предложението е прието, а режисьорът на сериала е награден с ордена. 26ти Април е обявен за "Ден на Истината", става национален празник в Руската Федерация и страните от бившия Съветски Съюз. На този ден хората пият водка и се облъчват с радиация , за да зачервят лицата си от любов към червеното знаме.
Автор: Борис Любомиров Вълковски
Коментари