2 клишета за хората от провинцията

През последните 10 години София се превърна в още по-щуро, шарено и пренаселено пространство.

Хора от различни краища на България се устройват в столицата с намерението на открият по-добро препитание и своето място под слънцето, което е похвално решение. Стремежът към развитие и промяна винаги е бил на мода.

Понякога, новодошлите слагат софиянците под общ знаменател чрез разни етикети, които с течение на времето се трансформират в клишета.

Но за да бъдем максимално обективни, редно е да отбележим, че има и софиняци, които постъпват по същия начин спрямо "пришълците".

Най-често срещаните клишета за хората от провицията са две.

Първото е, че са дошли за да вземат хляба на софиянци.

За някои софиянци, единствената висша цел на провинциалистите е да окупират столицата, заличавайки безмилостно кореняците и да им отнемат без капка срам работните места чрез типичното си нахалство и умение да предизвикат едновременно възхищение и съжаление.

Често обаче картинката е доста по-различна. Ако един човек (без значение от кой град и с какво потекло) е достатъчно добър и съвестен в професията си, надгражда знанията и опита си постоянно, подхожда гъвкаво и инициативно към промените, държи на страна мързела и безделието, то няма от какво да се притеснява. Конкуренцията не бива да бъде приемана със страх, завист, злоба и драматизъм. Тя е предизвикателство, с което всеки професионалист рано или късно се сблъсква.

Но ако сте от онези столичани, които лежат на стари лаври и смятат, че ще задържат успеха с 99 процента талант и 1 процент труд...най-добре е да преосмислите възгледите си.

Второто е, че са глупави (или направо тъпи), но за сметка на това безкрайно упорити.

Отново клише, навярно измислено от някой не особено трудолюбив, но предполагаемо природно интелигентен представител на столицата ни.

Уви, не всички могат да се похвалят с висок интелектуален капацитет, перфектни обноски и високо ниво на култура. Но докато някои интелектуалци раздават епитети и се радват искрено на вродения си цинизъм, "глупаците" разчитат на упоритият труд, който рано или късно им носи успех.

Това клише е родило и безброй версии на историите за "тъпата и нахална селянка, която се натресе в София и стигна далеч" и "селяндура с богати родители , който без да си мръдне пръста отвори собствен ресторант в центъра".

Има и такива типажи, безспорно. Но да сложим всички дошли в София от другаде в тази графа, би било несправедливо.

Вечното разделение между софиянци и несофиянци е един абсурд, който трябва да остане в миналото. Защото отдавна не живеем в ерата на плебеите и аристократите...

Моят съвет към събратята софиянци е да не определят стойността на хората по това къде са родени и расли. Прекалено е безсмислено и претенциозно.

А препоръката ми към онези, които са дошли от провинцията е, да не посрещат с предразсъдъци новостите, динамиката и изпитанията, които им предстоят занапред.

Ако искате да живеете щастливо в този чудат и забързан град - адаптирайте се истински!

9 съвета, за да подредите живота си

Новите писатели - издавани от Facebook и Instagram