2020-та нямаше да дойде, ако не бяха пратени нам колко милиарда емотикони

Слава богу, 2020-та настъпи и тя настъпи, защото пратихме нам колко милиарда емотикони.

В Слънчевата система има брояч, който отчита броят изпратени гифове, зари, конфети, фойерверки от сърчица, парти шапчици. Този брояч прещрака към 2020-та, защото Вселената сменя хода си само ако в Космоса зажужат космически числа от горните. 

Годината, твърдят от Международната космическа станция, нямаше да настъпи, ако никой не би копирал една и съща видеокартичка и само с няколко цъквания не я бе изпратил на десетки приятели. Или дори на килограм на всички, пък те да се оправят - нека чистят спам, както се рине сняг. 

Нямаше да настъпи годината, ако една камара банки, оператори, приложения и други финансово-приятелски компании не ти я бяха честитили и не я бяха честитили по телефона, имейла и всичката data, дето са я докопали. Все пак мина една седмица откакто ти честитиха Коледа и се притесниха, че ти вече може да си позабравил вълнението, което изпита от отварянето на техните съобщения. 

А в социалните мрежи годината настъпи заради система от реципрочности: не е учтиво, ако ти честитят годината да не я честитиш и ти, и не е учтиво ако ти си я честитил, да не ти е честитят обратно. 

Айнщайн откри теорията на относителността, Стив Джобс - смартфона, Зукърбърг - Facebook, а всички накрая дружно откриха гигантската тавтология на виртуалното възпитание и бързо нацъкания новогодишен ентусиазъм, за да доведат честитките до онази безкрайност, която навремето бе само в сферата на теоретичната математика, но отскоро е в сферата на практичната и форсирана от социалните мрежи налудна мания за ненормално честитене до последно коляно. 

Нямаше да настъпи също 2020-тa, ако де що има политик не бе изсипал пожелания от де що има страница във Фейсбук и нямаше да настъпи, ако де що има новинарски емисии не изсипят де що има новогодишен материал за изсипване.

Време е да се направи приложение за телефон, стартъпски app. Той ще капитализира неусвоените възможности на досадата. Трябва да поеме непосилната лекота на празниците и да изпраща по алгоритъм емотикони, гифове и фойерверки на различни сегменти от приятелски кръгове. Ще дели ги на онези, с които никога не си пишеш и никога не си виждал (95%) онези, дето поназнайваш (4%), онези, които познаваш (0,9%) и онези, които обичаш (0,1%) Единствено за последните 2 подвида ще си пишеш пожеланията сам - за останалите ще се грижи приложението. Но ще има и premium версия, която да праща даже на тях - то ще може да се справи и с всяка интимна принуда. А най-хубавото е, че всички ще си инсталират същото приложение и то само ще си праща честитки към себе си и само ще си отговоря, за да спаси всички от веселата виртуална чума на празниците. Маркес имаше такъв сюжет, в който неговият Флорентино Ариса пише любовните писма на двойки, в които първият иска да ползва уменията му, а после и вторият, прочел писмото на първия, да отвърне подобаващо - така че се наложи Ариса накрая сам да отговаря на себе си. Но сега не се иска литературно майсторство, а само бодър и енергичен пожелателен спам. 

Навремето бе много по-честно, когато имаш само есемес и есемесът струва пари. Това в известна степен те правеше по-пестелив към хората, които си струват - понеже петимата най-важни в живота струват някакви пари, трябва да ги смяташ. На латиница и за 30 стотинки, обаче си го човъркал гадния есемес и то пиян половин час след 12 часа. Няма сийн, няма обратна връзка, стоиш и чакаш кат ненормален до 4 - все по-пиян, най-сетне за отговор. Отговорът идва: 4NG, Lipsvash. Но по-добре и пак по-реално. 

Автор: Един Честит Човек

Новогодишна реч за напреднали

Как никога не знаеш къде ще си на Нова година