...25 години спим в свещената планина

Този текст касае тесния кръг на стоунър и дуум рок феновете. Но пък би бил и адски полезен за всеки, който има афинитет към тази музика, но още не го е открил за себе си.

Вярно е, че днес стоунър рокът стана тенденциозен стил в ъндърграунд сцената, доста хипстъри преоткриха ново предназначение за оваксаните си бради. Пустинята на Калифорния даде първия тласък с Yawning Man и Kyuss, но други калифорниции прегърнаха Black Sabbath-ския фъз и го вкараха в бавни и тежки песни със супер напушени вокали и текстове. Разбира се, говорим за легендарното трио Sleep. А култовият им втори албум Holy Mountain този месец навършва четвърт век.

Sleep издават дебюта си Vol.1 през 1991, а когато следващата година пращат демозаписи с нови песни до лейбъли, Earache директно лапат парчетата и пускат на пазара Holy Mountain през ноември 1992. Така, както са го получили. Без никакви звукови редакции и ремастериране. Вероятно и това е една от причините албумът да звучи толкова живо, сурово, пращящо и адски близо до саунда на Master Of Reality и Vol.4 на Black Sabbath, издадени 20 години по-рано. В парчета като "Dragonaut", "The Druid" или "Aquarian" чуваме проекции на "Lord of This World" или "Under the Sun", а "Some Grass" е късно ехо от интерлюдии като "Laguna Sunrise" или "Orchid". Holy Mountain е сред основополагащите стоунър рок/метъл албуми и поради факта, че в него няколко пъти се споменава думата "stoner", както и с фантастичните си текстове за дракони, футуристични пейзажи, подводни светове, изпяти с напушения глас на Ал Сиснерос, който дъни и великолепни Гийзърови бас линии. А рифовете и ритъма са абсолютен еталон за стила. Днес албумът е легендарен, а групата, след над 10 години в небитието пак е тук и дъни величествен стоунър рок.