5 неща в София, които много ми липсват

Не искам да превръщам в сълзлива драма факта, че от близо една година не живея в София (любимия ми роден град), но няма как да отрека, че изпитвам огромна носталгия.

Обикновено там, където човек е бил най-щастлив, съдбата винаги намира начин да му даде шанс да се върне. Не смея да правя грандиозни планове и прогнози в момента, а и не е нужно.

Има хиляди места в града, които са сантиментални по някакви начин за мен, защото най-често са свързани с хора и моменти, които винаги ще си спомням. Някои с усмивка, други с лека тъга...

Невъзможно е да изброя всичко онова, което ми липсва в столицата, ето защо избрах 5 основни неща:

Гимназията, университета и приятелите

Не съм вярвала, че ще дойде ден, в който да се обърна назад и да си кажа: “Искам си обратно гимназиалните и студентски години!”. Тогава ги смятах за малко досадни и всяка младежка драма беше краят на света, но сега нямам нищо против да изживея всички моменти отново, защото притежаваха едно непринудено и искрено очарование, което често липсва в света на възрастните. През тези периоди изградих и първите си истински приятелства, неподвластни на недоразумения, твърде натоварен график и различия в социалното положение. Само онези, които имат същите носталгични чувства, могат да разберат колко много стойност има в “Да се видим на по кафе (Монстър) в градинката на Народния преди първата лекция” или “Дай направо да се чакаме на Попа, пък оттам ще видим къде да ходим”.

Добра новината за истинските приятели е, че дори да сте на различни континенти, винаги може да намерите начин да комуникирате и да си ходите на гости. Има ли желание, има и начин. Всичко останало са просто оправдания.

Артистичните пространства

Напоследък понятието "арт" стана доста комерсиално. Живеем в ню ейдж епоха, която гръмко си присвоява всяко едно нещо, което й се изпречи на пътя и го моделира според собствените си модерни стандарти.

За мен артистичните пространства в София са всички онези места, които по един или друг начин се различават от лъскавото и масовото, служещо единствено за насърчаване на консуматорския манталитет.

Културни и арт места безспорно са театрите, галериите, ателиетата, литературните клубове, кафе книжарниците, творческите работилници, нетрадиционните заведения, в които се провеждат изложби, базари, литературни четения. Там, където не звучи чалга, сръбско и безвкусни електронни ремикси на залязващи поп певици, а музиката носи стойност, вдъхновение и действа благоприятно на ума, сърцето и душата.

Възможността да откриеш хора с твоите интереси и занимания

Заради своето постоянно ъпгрейдване и разрастване, София винаги е давала шанс на всеки един да открие своите хора с интереси, хобита и възгледи, подобни на неговите.

Там дори и най-големият аутсайдер може да открие себеподобни, с които да се чувства разбран и щастлив. Сякаш енергията на самия град премахва хладното отношение и дистанцията между хората, като им действа сплотяващо и ги прави приятелски настроени.

Дългите разходки и снимките

Като любител фотограф, едно от любимите ми занимания е да си правя дълги разходки с фотоапарата през рамо и да превръщам всичко онова, което привлече вниманието ми в интересен кадър.

София е източник на неизчерпаемо вдъхновение, моята най-голяма муза.

Винаги съм приемала градската фотография като ключов елемент от това мое занимание и, признавам си, надали някога ще ми омръзне.

Колкото и откачено да звучи, случвало ми се е и да спирам непознати хора с шарена и различна визия, на които искам да направя на момента портретна снимка. И най-хубавото е, че винаги реагираха положително и заставаха с усмивка пред обектива. Може би в очите на минувачите изглеждахме като поредните софийски странници, решили да бъдат артисти по средата на улицата, в средата на деня… Но какво да се прави? Творческият процес често е непредсказуем.

Спокойствието в суматохата

На мнозина ще им се стори абсурдно, но в София успях да развия една чудата способност - да откривам пълното спокойствие в най-голямата суматоха. Точно в разгара на напрегнатото ежедневие, когато в градския транспорт е неописуема блъсканица, задръстванията и клаксоните имат най-изнервящ ефект, тълпата от метрото приижда и централните улици изглеждат по-внушително от Великото преселение на народите...тогава започнах да намирам начин да се абстрахирам от всичко това. Понякога със слушалки или книга, друг път просто се концентрирах върху лични размишления. И така разбрах, че да си напълно спокоен, когато около теб е пълна лудница не е толкова трудно, колкото изглежда. Единственото, за което трябва да се внимава е да не станеш прекалено отнесен и вглъбен в мислите си, защото така пък рискуваш да се озовеш в грешния трамвай, който ще те отведе в Орландовци, Захарна фабрика, Хладилника или друга произволна нежелана дестинация...

Как да се измъкнем на „паяка“?

Намери си работа в София