7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка или голяма доза истина. 

За всеки стереотип с предистория обаче имаме тъпня от сорта на “блондинките са глупави”, която се повтаря от уста на уста, сякаш цветът на косата има нещо общо с мозъчния капацитет. Подобна нелепица са стереотипите за метъл феновете. Всичко може би започва още през 80-те и 90-те години с т.нар. “satanic panic”, при който метъл музиката по нелеп начин е асоциирана със сатанизъм и жертвоприношения. Религиозни институции и различни моралисти са безкрайно възмутени от посланията в рок и метъл музиката, но изкуствено създаденото напрежение само дава още повече гласност на тежката музика.

По наши земи обаче все още чувам същите стари стереотипи за метъл феновете. Преди ги чувах само от бабите, но вече и новото поколение ги повтаря наизуст. Дали защото новото поколение расте ексклузивно с чалга, дали защото така са чули от чалга родителите си – не знам. Затова реших да направя кратък списък, с който да оборя най-тъпите стереотипи за метълите, на които се наслушах това лято. И много лета назад.

1. Метълите не се къпят. Стереотип, тръгнал още от комунизма и гледането на дългата коса като на вид нечистоплътност. Аз на некъпани метъли “в дивото” не съм попадал, но пък мога да предположа какво поддържа стереотипа. По принцип метъл концертите не са събития със седалки, на които да стоим и да пляскаме като на театър, а движенията на публиката са доста по-активни от щракането с пръсти и тресенето на задници. От погото е трудно да не излезеш потен и да се прибереш в перфектен вид, така че след концерт – да, метълите не са къпани в промеждутъка до прибирането у дома. Но да го обобщим така – смърдящи метъли в градския транспорт не съм видял. Смърдящи неметъли – има в изобилие.

2. Метълите са сатанисти. За изненада на ракиено православните, метълът като субкултура не е обвързан конкретно с която и да е религия. Той е музика на свободните хора, които не се свенят да нарушават нелепите и остарели морални норми и си позволяват да се изказват против религията и да се заиграват с теми, с които нито един друг жанр не би си позволил. Знаете ли, например, че както има “сатанински блек метъл”, така има и “християнски метълкор”? И групите в тези жанрове са доста, ама доста популярни. Skillet, например, са отявлени християни и религията е основна тема в текстовете им. Behemoth пък късат библии по сцената. Ако това не е религиозна свобода – не знам кое е.

3. Метълите са наркомани. Още помня как в 8. клас една възрастна съседка беше раздула на целия блок, че съм наркоман и като се дрогирам говоря с демони по тръбите на парното. Вярно, аз даже цигари не пушех, ама ходи обяснявай на цял блок, че нямаш сестра. А как се доказва, че не говориш с демони по тръбите на парното? Вие имате ли доказателства, че НИКОГА не сте говорили дрогирани с демони по тръбите на парното, а? Не знам как да го оборя това. Затова само ще кажа, че аз на метъл концерт не съм виждал някой да шмърка нещо в тоалетните, но в нощни клубове не мога да се вредя да се изпикая, без да попадна на гледки като от гето във Филаделфия. Виж, ако бирата се води наркотик – тогава може и да сме такива.

4. Метълите слушат само метъл. Когато бях на 13 и аз мислех така и даже мислех, че е важно да е така, за да съм “true” и да не съм “позьор”. Учудващо, подобно мислене имат и хора, чието мозъчно развитие отдавна би трябвало да е завършило. Питайте в някоя група с метъли каква друга музика слушат и чакайте да видите как метълите се надпреварват кой слуша възможно най-неметълските неща. Аз, например, си падам по скандинавски електро денс. И малко рап. И поп. Кой не харесва Лана дел Рей, аре ся.

5. Метълът е само шум и крещене и не се иска талант. Това обикновено го казват хора, които не са чували достатъчно метъл и нямат грам идея, че това е най-разнообразният и най-съвместим с всички други жанрове стил в музиката. Има рап метъл, поп метъл, симфоничен метъл, фолк метъл – с каквото и да го съчетаеш, всичко става по-добро. Има и метъл парчета с толкова хитово звучащи мелодични припеви, че ако ги използваха поп звездите, щяха да са вечни класики. Естествено, има и жанрове като чистия дет или блек метъл, в които няма “чисто” пеене, а само различни видове екстремни вокали. Колкото до изискването за талант – нека някой да пробва да крещи час и половина, за да видим дали не се иска талант. Екстремното пеене всъщност е цяло ниво над обикновеното, защото се изисква много специфична техника, която буквално се изучава научно в момента, защото преобръща представите за работата на гласните струни.

6. Метълите са расисти. Това е тренд, набиращ популярност в платформи като TikTok отвъд океана, като идеята е, че метъл се прави предимно от бели музиканти. Това твърдение е също толкова нелепо, колкото твърденията, че метълите са сексисти, либерали, консерватори и т.н. Вярно, в тежката музика все още няма много расово разнообразие, но музиканти като Мелиса Бони от Ad Infinitum, например, разбиват всички стереотипи. Швейцарката е дете от смесен брак и пее и “крещи” не по-зле от всеки бял мъж. Вокалистът на Oceano пък е чернокож мъж, който прави толкова брутална музика, че баба ви ще се прекръсти осем пъти. Украинката Татяна Шмайлюк пък вади такива зверски ревове (освен че пее прекрасно), че не е за вярване как този глас излиза от нея. Така че спокойно – метълът е за всички. И да, слушаме групи с послания, които дори не подкрепяме, но пък харесваме музиката. Затова и много рядко ще ни видите да се дърляме на политически теми.

7. Метълът е само фаза. Всичко може да е само фаза. Повечето хора, с които слушахме метъл като ученици, все още слушат метъл, независимо дали са станали пивовари, IT специалисти, журналисти, ветеринари или адвокати. Фаза е само за тия, за които “купон без чалга не може”. Може, гарантирам. Даже е много по-добър без нея.

Естествено, всяко правило си има изключения. Има метъли, които са некъпани, сатанисти, наркомани, слушат само един жанр и са расисти, сексисти и политическите им възгледи са по-силни от любовта им към музиката. Сега обаче заменете “метъли” с която и да е друга група хора или субкултура и преценете дали не важи за всички.

Айде, че ми Велзевул ми чука по тръбите на парното да си бъбрим и да се дрогираме.

Автор: Георги Емилов