Вторник е. Започва загрявката за алкохолния маратон с нещо леко – мoхито, маргарита. Сряда – вино. Четвъртък – мента. И малко водка, ама само малко. Петък- джин. Събота – уиски, а неделя – водка с утеха. И така този едноседмичен маратон завършва с огромно главоболие, повръщане на всичко погълнато и най-лошото – празен портфейл. „Мамо, дай 20 лева. Не бе, не е за алкохол и цигари.“
Добре, да речем, че да ходиш на дискотека веднъж седмично е нормално, за да рaзтовариш от тежката седмица. Отиваш и се натъкваш на следната гледка – пияни и не толкова пияни се бутат един в друг и си крещят в ушите текста от новата песен на Азис. Азис, впрочем, като събирателен образ - нещо от тоя род. Мъже и жени, които се виждат за първи път, се натискат бурно под въздействието на алкохола и под съпровода на брутална кръчмарска музика. Малки момиченца, облекли се провокативно, си клатят голото дупе на песен, пусната за пети път. Всеки се чувства млад и безсмъртен.Току-що някакъв чичко ме блъсна и чашата ми се счупи и ментата се разля. 10 лева на вятъра... Барманът ме помисли за пиян и ми даде чужда сметка за 1000 лева. Брей, сега разбирам от къде идва лафът: „Нощна граблива птица с 6 букви“..
В тази тъмнина не мога да различа приятелите ми. Ох, много е задушно, излизам на въздух. На какво се натъквам, обаче. Двойно повече хора отвън, но поне се чуваме, когато си говорим, колкото и да са ми заглъхнали ушите. Чувствам се по същия начин като вътре – сред много хора, повечето пияни, дим навсякъде. На всички са им заглъхнали ушите и си крещят като бабите пред блока: „Ааа? Какво викаш? “ Обмислям да остана тук, докато решим да си ходим. Но хаха, дошла съм да се забавлявам. Отпусни душата.
Обикновено се отпускам като лежа на плажа, чета книга или гледам филм, но няма нищо лошо от време на време да покрещиш на нечие ухо, да се усмърдиш на цигари и да пиеш алкохол, който е менте. Разни хора, разни дефиниции за отпускане...
После се прибираш и осъзнаваш, че не си на 18, не си студент и трябва да ставаш рано, за да си върнеш парите, които вчера профуча. Отиваш на работа и миришеш на пор, дъха ти е ужасен, още ти стои печата на ръката, ушите ти кънтят, а главата е в друга галактика.
Нищо де, нали си бил безсмъртен един ден. До другата седмица!
Още любопитни и полезни статии:
- Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович
- Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми
- Ако предизборните послания бяха честни…
- 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете
- След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко
- Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?
- Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира
- 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях
- България със златен медал по разбирачество
- 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал
Коментари