...бозата и кафето са си били първи дружки

През 20-е и 30-е години на миналия век столичани не отделяли много от средствата си за сладки изкушения. Ако им се хапвало нещо купешко, залагали на сушени плодове, халва, локум, и, разбира се, боза. Тя, както и кафето, била предпочитаната напитка, а двете заедно се превърнали в мини звезди по софийските локали и сладкарници.

Бозата се продавала предимно от амбулантни търговци, както и в някои бакалници, а в последното десетилетие на ХIХ в. амбулантната търговия била съсредоточена по главната търговска улица бул. "Мария Луиза". Сутринта на булеварда се съсредоточавали продавачите на салеп, след това симидиите и едва на обед - халваджиите и бозаджиите. Бозаджиите били оборудвани с малка сгъваема маса, ведро с боза и няколко метални чаши със запоени за тях тръбички, с които се пиела бозата. Те крещели с пълни гърла прословутата фраза: "Боза убава сладка, майката да пие, на детето да не дава". Малко по-късно се появили и бозаджийниците, като между двете световни войни броят им се удвоил. Най-прочута била тази на албанеца Зейнал, която се намирала в двуетажна къща на ъгъла на бул. „Васил Левски" и улица "Стефан Караджа" и носела името "Ботев", а най-лъскавата се наричала "Царя". Тя гордо се подвизавала на ъгъла на бул. "Цар Освободител" и улица "Раковски" и била собственост на полковника от запаса Сирко Станчев, който по случайност пък бил и сред най-личните приятели на цар Борис III.

Текст Михаела Самарджиева