Бъди като нас!

В момента сигурно си задавате въпросите: “Кои са тези “нас”?”, “Защо трябва да бъда като тях?” .  Това е обществото и неговите утвърдени стереотипи за това какъв трябва да бъдеш. Както е казал Жан-Жак Русо “Човек е свободен, но навсякъде е в окови”. Така сме и ние. Уж сме свободни. Уж имаме свободата да бъдем каквито пожелаем, да изразяваме и надхвърляме себе си. Нали в това е смисълът на живота? Когато се обърнем назад да си спомним за дългия и щастлив, но най-вече свободен житейски път, който сме имали. Живот, в който никой не те ни е ограничавал и не ни е превръщал в модел на собствените си желания.

Тези  “окови”, за които говори и Жан-Жак Русо са навсякъде около нас. Подтискат, обезличават. Превръщат те в плод на нечии амбиции. Някакви неписани правила, които другите по чудо са разбрали и ги спазват, а ти си черната овца. Не се вписваш в рамките на битието. Дори и по чудо да изпълниш очакванията на другите, все ще има нещо, което отново не ти е наред.

Нека започнем с “очакванията” на нашите връстници към нас и към нашия живот. Немалка част от тях пият, пушат, дрогират се, спят с различни всяка вечер.  А ти ще кандидатстваш медицина, всяка вечер си над увехтелия учебник по биология и разпускаш като гледаш тийн комедии. Как смееш да не си като тях? Това, че мислиш за бъдещето си и се развиваш нима те прави смотан, загубеняк, та дори и нищожество в техните очи? Според техните представи, да. Ти си нищо пред тях, книжен плъх, гонещ кариера, която никога няма да достигнеш. Или пък имаш чичо, който работи в Министерството и ще те уреди там. Те “знаят”, че знанията с нищо няма да ти помогнат и без връзки не можеш да работиш хубава работа. Защо не бъдеш като тях? Толкова е лесно. Просто ходиш на училище от дъжд на вятър, не мислиш за университет (това е  загуба на време), пушиш по 2-3 кутии цигари на ден в кварталното кафене, където с чичо Стефан и неговата компания всяка вечер играете белот и пиете бира. После се прибираш, парираш заяжданията на родителите си, които не заслужават да знаят къде си бил – за кви се мислят - пускаш си новата песен на Тита и чатиш с приятели, които правят същото. Лягаш, всичко това се повтаря. Не ти ли харесва животът им? Защо не искаш да си като тях? Недей, не ми отговаряй. Прекалено ясно е. Всеки прави избора си какъв трябва да бъде. Ти вече направи своя. Хайде сега отивай да прочетеш урока за хидролизата, защото кандидатстудентският изпит по биология наближава.

Другата преграда: свободолюбивият ти дух vs. този на родителитe.  Ние не сме Петя, Мария или Иван, а сме техните очаквания за това какви трябва да бъдем. Да сме съвършеното огледало на неосъществените им мечти. Паралелна вселена, в която трябва да се сбъднат. Това, което те не са могли да бъдат. А питат ли ни дали искаме и ни харесва да сме адвокати, лекари, инженери? Не. Може би след време, когато за пореден път чуваш чукчето на съдията в съдебната зала да маркира края на делото (2135-то в кариерата ти), ще се питаш – защо ми беше това?

Има и обратна страна, тя е още по-забавна. Родителите ти казват: “Бъди като Симона” , обаче когато им кажеш, че Симона ще ходи тази вечер на дискотека и попитаме дали и ние можем, те ни отговарят: “Ти гледай себе си, не гледай Симона”. Последно себе си ли да гледам, или Симона? Тотално се обърках. Сигурно и те. Тоест аз трябва да съм Симона само за зубренето, но не и за партито. Половин Симона-половин мен. Много гот.
 
Относно личния ни живот, съвсем зле. Не трябва да имаш гадже преди 16 години, защото той ще те провали, ще изпуснеш материала по математика и не можеш да станеш успешен ИТ. Не можеш да ходиш по дискотеки, защото има опасни типове. Някой ще ти сложи нещо в питието и ще те дрогира. Недей да носиш тази къса рокля, не виждаш ли момчетата как те гледат. Облечи си пуловера, който ти оплете баба ти. Виж, как ти отива на очите. Гаджето ти трябва да бъде висок, интелигентен, от добро семейство, с добре платена работа и да бъде амбициозен. А ти трябва да се научиш да бъдеш добра домакиня – да готвиш, да чистиш, да се грижиш за дете, да го възпиташ, както ние възпитахме теб. Това дори не са съвети. Това са заклинания.

Изводът е един – няма да бъда като всички останали, ще бъда себе си. Ще намеря онова призвание, за което съм роден. Приемат се съвети, но не заповеди. Онези десетте стигат.

A тук можеш да видиш как да учиш по-ефективно

Искам да съм дете и го искам веднага

От утре отслабвам. Или по-скоро другиден

Нещата, които правим докато сме млади