Българският учител: уважение само на празниците (и само малко)

Добре дошли в българското училище – място на раздори, неуважение, разврат, престъпност и малко образователен процес! Да, днес пиша за училището. Същото онова училище, което е превръщало хората в Човеци преди столетие и половина. Институцията, действала като основен тласък, който е изиграл основна роля в образоването на личностите, които в голяма степен участват в последвалите процеси за освобождение на цял народ.

Сега спирам с одата, посветена на българската история и ви приветствам в българска училищна сграда в 21-ви век. Ако сте в диапазона между 45-50 години, по-добре се замислете дали наистина ви е необходимо да влизате вътре освен ако не е за родителска среща. Боя се, че училищният ред, на който сте свикнали да се наслаждавате, отдавна се е изпарил и е заместен от „Знаеш ли кой е баща ми, ма?“. Не, не знаем кой е баща ти, но знаем кой ще бъдеш ти…

Българският учител

Накъде без него. Слагам го на първо място по важност – ако не в училище, то поне тук да е на чело. Към българския учител се отнасят с уважение и почит само по два повода – когато пише шестици и на 24-ти май. За второто (защото така е прието). Розичка на госпожата, здрависване с господина, премерен майтап с учителя по Физическо възпитание и спорт – все неща от архивите, когато още се правеха упражнения преди учебните занятия.

Сега нещата са малко променени. Учениците сякаш нарочно засилват процеса на побеляване у класния ръководител със своите куп необмислени действия – фалшиви бележки, бой в междучасието, пушене в тоалетната на четвъртия етаж и внасяне на хладни оръжия на територията на училище. Това е само част от изобретателността на съвременните млади български надежди.

Училищният директор

Това може би е последният екземпляр по коридорите на училище, който се ползва с малко уважение от възпитаниците по паралелките. Да не повярваш! Обаче имам апел към всички училищни директори – моля, не парадирайте с наличието на климатик в кабинетите си, защото лятото започвате да губите рязко своето уважение сред ученическата паплач. И да, ще ви издам нещо – обсъждат ви по лавките.

В следващата част ще ви запозная с онези аспекти на българското училище, които честичко остават скрити… незаслужено при това. Нещата, на които не обръщаме внимание, често ни показват истинското лице на нещата. До следващия път, а дотогава ни остава единствено да се молим за здравето на всички охранители на училищните входове, които в момента мръзнат в късната зима през месец май.