Честният труд е отживелица

В миналото, това да си изкарваш хляба по честен начин е било на почит и дори е смятано за нещо нормално, перспективно и добродетелно.
 
Без значение дали е ставало дума за търговия, работа в завод или земеделие, всяка една дейност, в която са били вложени труд и почтеност е носела радост и удовлетворение.
 
Сега вече е малко по-различно. И докато имаше време, когато мръсния бизнес, измамите и далаверите се прикриваха умело зад фасадата на изрядните документи и още по-изрядните работещи, то в момента колкото повече схеми въртиш и обявяваш това открито, толкова по-добре.
 
Отдавна не е скандално прикриването на данъци, парите под масата и другите "дребни" прегрешения от този тип.
 
Да работиш неуморно, честно и упорито стана признак на лош вкус и тотална скука. Защо да влагаш истински усилия, като можеш да излъжеш и преметнеш и то в повечето случаи съвсем безнаказано?
 
Защо да си вадиш хляба с пот на челото, като можеш да печелиш двойно като топиш колеги пред шефовете, правиш "невинни" измами и интриги и въртиш няколко нелегални бизнеса едновременно? В крайна сметка живеем в модерни времена, нали?
 
А честния труд е отживелица и приоритетите и представите за успех не са това, която бяха.
 
Обикновено великото решение на някой да стане "тарикат", който на въпроса какво работи най-често отговаря "Правя смехми някакви...", е провокирана от няколко  причини. Една от тях е най-обикновен мързел. А както всички знаем, мързела не мори, а мъчи. И тъй като всеки уважаващ себе си мързеливец иска да намери най-лесния и бърз начин за успех, то на помощ идват така наречените "схеми".
 
Втората причина е нейно величество Завистта - една от най-страшните и стари болести съществувала някога. Водени от завист и типичния синдром "Този пък с какво заслужи да е по-успял", мнозина се втурват към лесния начин да се "издигнат" професионално.
 
И загърбвайки достойнството си и човешките си ценности без много да му мислят, искат да са другата страна- тази на вечните измамници, лъжци, дребни (и не чак толкова) мошеници, бандити и прочие.
 
Оправданието винаги е, че трябва да правят всичко това за да живеят по-добре и че им е омръзнало да "бъхтят за жълти стотинки". Чувствали са се прецакани и сега е време те да прецакват. Нали все пак във Вселената трябва да има баланс, а какво по-хубаво от това след като цял живот разни началници са ги "прекарвали", те да се превърнат в тяхна двойно по-лоша версия?
 
От къде на къде ще ходят на езикови курсове, ще подобряват уменията си, ще трупат знания и опит и ще продължат образованието си? Това са глупости и клишета. А и техните дежурни фрази "То в България и да си висшист пак си беден" или " За какво да уча и работя като всичко е с връзки?" винаги ги успокояват и ги връщат в реалността.
 
Реалност, в която да печелиш на чужд гръб и да мамиш 24/7 е наложително, а да работиш на 3 места, за да плащаш сам обучението си е унизително.
 
Реалност, в която нелегалните продажби на още по-нелегални стоки, са признак на голяма изобретателност, фирмите-фантоми са на почит, телефонните измами са "просто бизнес", а почтените са на края на хранителната верига.
 
Но има нещо, което винаги им убягва и ги отдалечава от мечтаните дейности-акълът. Или по-точно липсата на такъв.
 
И така, когато "магическия час" отмине, накрая всеки лепнал си сам титлата "Супер-тарикат", пак се превръща в балък.
 

A тук можеш да видиш защо кулинарните групи са своеобразен онлайн Ад

Мъжете фризьори!

Кои професии ще изчезнат съвсем скоро?