Да не се мерим по социалния статус - той не е определящ.

Винаги съм твърдяла, че начинът на живот не се определя от финансовото състояние, а от настройката на мисълта, от мирогледа. Малко хора биха се съгласили, но когато се замислим, осъзнаваме, че отвъд банковите сметки и вещите, които притежаваме, стои нещо по-голямо и то определя дали се усмихваме на света и на хората, или сме сърдити и на двете. Слагаме под общ знаменател хора с еднакъв социален статус, а минутка по- късно пред очите ни някой, когото сме поставили в друга група, се държи по същия прекрасен или пък ужасен начин, характерен за тези от първата. Защо тогава не престанем да налагаме този подход? Защо не спрем да го запечатваме в съзнанието си още от деца? Има крещяща нужда.

Уж търсим щастието, а постоянно поставяме пречки между себе си и другите. И мисълта, че социалният статус е една от тях, е един от многото абсурди, които ни отдалечават от заветното удовлетворение, към което всички се стремим. Защо се получава така? Някак сме решили, че появи ли се някой по-успял, по-заможен, ние на момента сме нищожни. Нуждата да се съревноваваме заличава всеки полъх на удоволствие от живота и буди само озлобление. Не знам защо сме така убедени, че човекът отсреща ни презира, ако не сме постигнали колкото него. И нима е нужно ние, от своя страна, да презираме него за успехите му?

Истината е, че няма как да разберем дали другия не иска нещо от собствения ни живот. Всеки има в битието си има липси и почти винаги твоето притежание - защото колкото и неуспели да се чувстваме, всеки има по нещо хубаво - е нечия мечта. Ние не го осъзнаваме, но ако се научим да гледаме на ситуацията по този начин, животът ни ще стане къде къде по-лесен, че и много по- красив. Завистта не би ни издигнала, тя няма да накара мечтите ни да се сбъднат. Нито ще отнеме успехите на заобикалящите ни - не е и необходимо. Щастието на един не е обвързано с чужд неуспех.

Ако просто имаме нужда от успокоение, за да отложим на спокойствие пътешествието към мечтата, то проблемът е у нас. Нека да потърсим вдъхновение, не просто ближен в нещастието си.

Застанал пред нас, успелият се изпарява с целия си блясък. Няма как да видим обаче всичките усилия и безсъници зад лавровия венец... но има как да се замислим.

И макар да не отричам, че късметът е значим фактор, нека не забравяме, че той работи за тези, които имат смелост да опитат.

Под наем в София! Какво трябва да знаете?

Парите не ви правят по-големи мъже