Ден на (не)зависимостта

Източник: БГНЕС

Ставам сутринта, отварям фейсбук и оп – днес е Денят на независимостта. Потапям се в същината на празника и решавам днес да бъда независима от никого и от нищо. Ранното ставане не сломи моя патриотичен дух, както прави обикновено, слагам усмивката независимо от всичко и посрещам деня.

Направих си кафе. Не мога да кажа, че съм зависима от кофеина, но не мога да го спра. Първи провал за деня. Продължаваме напред към цигарите. От никотина наистина съм зависима, но днес няма да пуша, обещавам. Поне докато пиша тази статия.

За съжаление обаче все още нямам кола, а това ме принуждава всеки ден да съм зависима от обществения транспорт и неговите постоянни закъснения. Е, нали днес е празник и в негова чест ще посетя Велико Търново. 3 или 4 часа ми се видяха като цяла вечност, но какво толкова, нали е празник. Мъжът до мен, явно също зависим от никотина, се нервираше: „Ех, тоя шофьор няма ли да се сети да спре за една цигара!“. И той също се бореше със сетни сили за независимост. Разказа ми, че работи на две места, учи задочно, за да започне работа на по-висока длъжност. Има жена и две деца, които също изхранва. И отгоре на всичкото, за да бъде финансово независим е избрал да замине за Австралия преди година.

Огледах се около мен – в автобуса беше пълно с толкова различни хора. Едни, разбира се тийнейджъри си ровеха в телефоните или говореха по тях – „Утре отиваме на дискотека и ще се направим леща. Запазил съм места в 33 и бутилка водка и наргиле“. Други – възрастни, водеха разпалени разговори за времето на Тодор Жовков. Постепенно разговорът стигна до нивите на село и домашните животни – „Леле, Маро, това чудо го нямаше по Бай-Тошово време. Младежите и девойките се прибираха в 9, иначе имаше глоби. А сега разхайтана работа. Само гледат да се напият. А едно време как помагахме на нивите на бабите и дядовците.“ От среща се отвръща с: „Абе, Пенке, какво стана в крайна сметка с тия ниви. Прекопа ли ги зетя?“. Разговорът няма край. Зависимост от нивите и носталгия по отминалото време – по-точно определение няма.

Две момичета до мен водеха разпалени разговори за новите колекции по „Витошка“ и каква чанта си купила Виктория. Похарчила 200 лева за чанта и се оказала от предишна колекция. Срамота.

Е, за щастие най-накрая пристигнахме. По улиците може да се срещнат най-различни хора. Едни, зависими от училище или работа, замислено обикалящи улиците. Втори, зависими от манията по нови дрехи, трескаво обикалящи магазините. Трети, зависими от новите клюки и седнали на някое кафене ги обсъждат. Всички – независимо от празника остават зависими от своите всекидневни задължения. Финалът е традиционно български – завършват зависими от алкохола и веселбата.

Нищо, де. Утре си почивка.

Майната й на зависимостта.

Автор: Илиана Симеонова