Днес е тъпият 14 февруари

14-ти февруари е тъпа измислица, в която трябва да празнуваш любовта, понеже някъде така е казано.

14-ти февруари е световен маркетинг, за който търговията потрива ръце, а ти покупко-продаваш точно така, както правиш на Коледа.

14-ти февруари е фалш до мозъка на костите и изкуствен като плюша, натъпкан в шибаното плюшено мече.

14-ти февруари е романтиката на ваучер за СПА и онази екскурзия в Италия, където "много ми хареса сладоледа" и спагетите.

14-ти февруари е протоколът, който спазваш като добър чиновник в интимните отношения.

14-ти февруари е еснафската периферия на чувствата, понеже всяка дълбочина е рискована, а ти обичаш да празнуваш безопасно.

14-ти февруари е броячът на навъртяните "години заедно", понеже ти си вече в "сериозна връзка" и "трябва да градим заедно бъдещето".

14-ти февруари е влюбен поглед от реклама, в която трябва да си купиш нещо. Купи си го – недей да закъсняваш.

14-ти февруари е институцията на любовта, понеже проумяваш света единствено през официози.

14-ти февруари е пластмасовото утешение на улегналите, че има спокойни пристанища в бурите.

14-ти февруари е цитат от Елиф Шафак, който всъщност е на Куелю, но е зает от Букай, а ти си го чел в групата "Любовни статуси".

14-ти февруари е да ядеш, молиш и обичаш, без да правиш разликата между трите, щото са почнали много да си приличат.

14-ти февруари е перверзия, маскирана като нормалност; обществен калъп и миризлив чорап, в който да се напъхаш и да се сгушиш удобно.

14-ти февруари е причината, заради която трябва да си поискаш ТЕЛК за естетически увреждания.

14-ти февруари е мостът на влюбените, по който минаваш понеже те е шубе да тръгнеш по неотъпкани пътеки.

14-ти февруари е всичко онова, което любовта не е.

А какво е тя?
Щом питаш, по-добре празнувай.

Автор: Крум Пеев

Синдромът на селската клюкарка

Отказах да бъда принцеса!