Е-е-е, съсипахте я тая държава!

Най-типичната черта на нас, българите, е да се оплакваме за щяло и нещяло. И това е адски досадно.  Странни хора - оплакваме се от всичко, но, ако влезем в болница, на въпроса "Как сте?" отговаряме "Ами, добре...". Хайде, оплачи се, че не си си докарал сам бронхита, а съседа от четвъртия етаж те е заразил(Тоз пък все не се научи да не киха около мен). Нали все някой трябва да ни е виновен.

Отиваш на екскурзия – в самолета нямало сухи кърпички (“Що за самолети са това?!”). Отиваш до магазина – нямат свински кренвирши, само пилешки. Е, какъв е този магазин? Трябва да има свински кренвирши задължително. Пристигаш на морето и вместо да се радваш на уникалната гледка – кея, морето, пясъка, скалите, абе всичко, ти си застанал и ми обясняваш колко мръсна била водата, колко ситен бил пясъка. В хотела, пък, нямало сапунчета и душ гелчета. А рум сервиза бил изключително бавен. Пу, не се научиха да се телепортират!

Най-забавни са ми оплакванията за външен вид или поведение. Отиваш на рожден ден. Наконтена си, нормално е. Разминаваш се с пълничка жена с мустак и чуваш: “Тази пък как се е облякла. Като тези от магистралата. Лелее.” Толкова възмутена жена с мустак не бях виждала досега. Явно толкова й бъркам в очите с поддържания си външен вид, че е решила в знак на протест да не си бръсне мустака поне месец.

Излизаш на разходка и виждаш, че на земята има изхвърлен боклук. Познайте какво следва: “Тези, които трябва да изхвърлят боклука къде спят. Вижте колко е грозно. За какво им плащат. Тцтц” или “Кой простак си е хвърлил тука боклука? Грам култура нямат тези хора!”. Ами изхвърли го ти и спри да се оплакваш, моля ти се. Главата ме заболя.

А когато извадиш да изпушиш една цигара на спокойствие, какво се случва.. “Тази пък извадила да пуши тука цигара. Седнали сме на пейка, на чист въздух, а тя ще ни умирише на тютюн. Пу, не се научиха тия пушачи бе!”. Господине, намирам се на 10 метра от Вас, едва ме виждате в далечината, но трябва да се оплачете, разбира се. Поне ще Ви олекне. Ако трябва да бъдем честни, въздуха, който Вие издишвате, е много по-отровен от цигарата ми, след като постоянно бълвате змии и гущери.

Поканили са те на важно събитие, на което присъстват само важни хора, но вместо да си поласкан, се оплакваш, че нямаш стол и трябва да седиш прав. Организаторите са виновни, едно събитие не могат да организират като хората. Що за отношение!?

Спечелил си екскурзия от лотарията, но се оказва, че е в Египет. “Да беше на Малдивите, Хавайските острови, а те ще ме пращат на Египет. Какво ще му гледам на тоя Египет, ще се напълня с пясък. Може и някоя алергия да развия.”

Спри! Време е да се вземеш в ръце и да спреш да се оплакваш. Ако искаш нещо да се промени, промени го ти, а не се оплаквай, че никой не го прави. Ти бъди промяната. Дай пример на останалите. Нито водата е толкова мръсна, нито сапунът в хотела ти е проблема, а пък да не говорим за ситния пясък. Проблемът е в теб и в това, че се чувстваш по-добре, когато се оплакваш за всичко, което виждаш наоколо. Айде сега изпуши една цигара и чуй как другите, намиращи се на метри от теб, се оплакват, че ще им умиришеш косите и дрехите. Огледален образ на теб, досадо. Това да ти е за урок.  Живей си живота и не давай повече акъл.

Ааа и си изхвърли боклука, който преди малко хвърли, изговаряйки фразата: “Съсипаха я тая държава бе”. Следващия път като пак си изхвърлиш боклука на улицата “несъзнателно”, не забравяй да изгрухтиш.