Един ден на Валери Симеонов

Този ден започна като всички останали. Валери отвори очи и пусна телевизора. Почти беше забравил, че вчера ВАС окончателно отмени промените в Плана за управление на Пирин. Нищо не му напомняше за едно обещание, един мост в Бургас и една релса. В сутрешния блок беше време за новини. Водещата съобщи с равен глас: „Трамвай номер 7 отново е излязъл от релсите. Пострадали няма.“ Валери превключи на друг канал – репортаж от Кресненското дефиле. Скала паднала на релсите на влак!

Леко ядосан той рязко изключи телевизора. Тишина! Реши да почете книга. Взе първата от библиотеката. Името на писателя беше обещавящо – Джеймс Сийгъл. Заглавието беше „Извън релсите“.

Облече се и реши да се разходи. Влезе в асансьора. Кимна на съседката с любопитното хлапе. Тя го поздрави. Малкият не спираше да бърбори: „Мамо, мамо, вчера учителката по математика каза, че успоредните линии са като релсите на влак – никога не се пресичат. Пък учителката по рисуване каза, че релсите се събират на хоризонта. Вие знаете ли кое е вярното, а чичко?“

Валери само изсумтя. Ама че невъзпитано поколение расте! Тръгна по улицата. Работници сменяха знаци на тротоара. Махаха един знак „Стоп“ и на негово място поставиха знак „Пътен знак А34.2 - Железопътен прелез с два и повече коловоза“.

Това вече беше прекалено. Тръгна с бавна крачка към метрото… Метростанцията беше затворена. Някакъв човек, гледайки телефона си, паднал на релсите. Добре е, но метрото временно не работи.

Реши да се разходи пеша. Времето беше топло и приятно. Валери почти забрави за проблемите си. Така се отнесе, че не видя как пресичаше на пешеходна пътека пред трамвая. Ядосаният ватман му изкрещя: „къде блееш, бе! Пешеходците нямате предимство пред релсово превозно средство.“

Валери вече си мислеше, че всички са се наговорили да му натякват за даденото обещание, но реши да прогони тези мисли и тръсна глава. Дочу весела глъчка на ученици, купеващи си дюнери. Едното се хвалеше: „Миналият уикенд тате ме заведе във Виена. Качи ме на Виенското колело и на влакчето на ущасите. Постоянно имах чувството, че ще излетим от релсите…“

Валери рязко направи завой и с бърза крачка се насочи към дома. Там можеше да се отпусне и да не мисли за нищо. Опъна се на дивана и отново си пусна телевизора. Само да не са новини. Не му се гледаха доволните физиономии на Зелените. Слава богу - започваше филм. Съобщаваха актьорите. „Клайв Оуен.“ „Много добре“ – помисли си Валери и се опъна по-удобно в меката мебел. „Дженифър Анистън…“ „Става все по-добре“ – с усмивка очакваше да се наслади на един добър филм и поне 2 часа да не мисли. Тогава дикторът съобщи и заглавието на филма. „Извън релсите“!

Смени канала. Отново филмов. Мерил Стрийп! Чудесно! Само да не е „Мостовете на Медисън“. Той беше! „Айде стига с тия релси и мостове“ – каза си наум Валери и отново превключи на друг канал. Я, това е нещо класическо. Черно-бяло. Марлон Брандо! Много добре… О, не! Това е „Трамвай Желание“.

Изключи телевизора, а всъщност му се искаше да го изхвърли! Реши да поспи. Последните му мисли бяха: „Аз съм велик! Аз съм неповторим! Аз съм единственият човек, който може да направи целия български народ щастлив. За целта ми трябва само една релса и билет до Бургас!“   

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес

А тук можеш да прочетеш как да станеш известен в България