Ехо, забравихте ли Ботев?

Две снимки и две изречения. С толкова беше спомената 173-та годишнина от рождението на Христо Ботев по една от националните телевизии. "Калофер отбеляза събитието с цветя и венци". Това е. Ботев, завещал ни най-високия нравствен идеал - свободата, както и силата на един непреклонен характер, заслужи толкова. На предпоследно място в новинарската емисия! По-важен от някакъв си доматен фестивал в Испания, но не достатъчно важен, за да му бъде отделен поне един репортаж!

Междувременно половината от ефирното време на новините по същата телевизия беше заето от репортажи за Йордановден. Да не помислите обаче, че стана дума за същината на Богоявление! Не се заблуждавайте - по-значимо според редакторите беше кой точно е хванал кръста в ледените води. Репортажи от близки и далечни точки на родината съобщаваха кой се е добрал до разпятието за 5-та поредна година, дали плуването на ниски температури калява организма, че едно училище организирало състезанието за кръста в басейн с топла вода за децата... Любопитна информация, безспорно. Точно така - любопитна. Но не и по-значима от рождението на един изключителен поет и борец за човешки права много преди появата на неправителствени организации, за които е модерно да издигат убийци за наградата "Човек на годината", например. Но че Ботев е Човек на Всички Времена...няма, изглежда, по-безинтересно медийно нещо.  

На Йордановден Исус е кръстен в ледените води на река Йордан от Йоан Кръстител. Светият дух слиза от небето, за да подскаже на присъстващите, че Той е Спасител на човечеството. Не чух обаче нищо от това в многословните иначе репортажи по повода. Празникът на духа се е превърнал в състезание кой ще стигне пръв до кръста. Можем направо да се разпишем за нова олимпийска дисциплина - скачане за кръст в ледени води! 

Естествено, че репортажи за Йордановден са нужни. Но защо новинарите в конкретната телевизия решиха, че Ботев заслужава по-малко? Да пуснем ли сирени и за рождението, както за смъртта му на втори юни, барем ни стъписат и се сетим, че се случва нещо важно, което заслужава вниманието ни? Може би трябва - в тази страна се обръща внимание само на онова, което вдига много шум. 

Автор: Велина Велинова

Източник: Actualno.com

След сирените за Ботев да не забравиш да си полегнеш и да си починеш

Не ти искам паспорта за София!