Ей, аман от псевдо аристократи!

Доброто възпитание, култура и маниери са неща, които винаги правят страхотно впечатление на околните. Но те в никакъв случай не бива да се бъркат с дразнещата претенциозност.

В стремежа си да блеснат, обаче доста индивиди не само, че се превръщат в префърцунени мрънкалници, но и започват да си вярват,че са нещо повече от заобикалящото ги „простолюдно стадо“.

Добрата новина е, че няма за какво да се притеснявате. Не е нужно да бягате от тях. Те сами ще се фръцнат и ще ги тръгнат, защото надали ще сте им на нивото.

Ето и как най-лесно да познаем тези очарователни създания:

Странят 24/7 от масовото
Има, хора, които не се радват на масовите неща и не държат да са в крак с всичко комерсиално. Но псевдо изисканите типажи прекаляват с това начинание.

За тях е почти немислимо да пътуват в градския транспорт, да пазаруват от големи верига магазини или да се разхождат през уикендите в някой парк.

Те трябва винаги да са една крачка напред пред „простолюдието“.  Никога няма да ги видите в заведение за бързо хранене, обикновено кафене, сладкарница или бар. Тагват се само от твърде скъпи и екзотични ресторанти, където храната не винаги им харесва и рядко им е наистина по джоба, но отстрани изглежда така все едно всяка вечер са там.

Роптаят срещу нездравословното хранене и парадират, че са редовни клиенти на био магазините. Но същевременно изпитват страшна непономистмост към продукти като домашно кисело мляко закупено от някоя баба. Защото е адски селско човек да консумира такива работи, нали се сещате...

Разполагат с безброй алергии
Изисканите хора са алергични към какво ли не - към пряката слънчева светлина, към глутена, към студа, към силната музика и силните емоции,към смеха, към доброто настроение, към концертите и откровеността...общо взето към всичко, което не притежава поне процент изисканост.

Дават си вид на ултра културни
Дори да са ходили на опера или театър само два пъти в живота си, ще го споменават до припадък въобразявайки си, че са част от градския елит. Когато прочетат някоя книга, веднага ще се похвалят изтъквайки през цялото време, че са едни от малкото, които не си цъкат на телефоните по цял ден.

Понякога вадят от ръкава си някой и друг философски цитат или фрагмент от популярно стихотворение...което всъщност са прочели наскоро в интернет.

Възприемат себе си като аристократи
Ролята на съвременни аристократи им е нещо като обичайно хоби. Държат се така, сякаш целият свят е длъжен да ги обожава. Почти всеки, който има злощастието да е около тях, бива третиран като дребен буржоа или прислужник. Искат дори земята, по която стъпват да осъзнае своята незначителност.

Внушават, че са расли в стъклен похлупак
Дори да са имали типично детство с игри до полунощ, ожулени колена, безброй изцапани дрехи, пакости и приключения, те искат всичко това да си остане тайна.

Ако не ги познавате добре, ще направят всичко по силите си да изглеждат така, все едно са отрасли в някакъв дворцов разкош, непонятен за хората от народа.

Били са безупречни и примерни, имали са поне един частен учител и никога не са подозирали за съществуването на „просташки“ десерти като суха паста и холидейка. Изобщо- истинска приказка. Малко фалшива, но хайде сега...подробности.

Не се преструвайте на такива, каквито не сте - вие сте хора като всички останали homo sapiens-и.