Епопея на марки и емблеми

Събота. Разхождам се из софийските улици, унесена в мисли за книгата, която предстои да взема на заем от библиотеката, докато се разминавам с хора, тепърва изтрезняващ. Явно са имали тежка петъчна нощ. Е, всеки има право на избор. Влизам в библиотеката и да ви кажа честно, вече не се учудвам, че е празна. Все пак е събота сутрин. Явно хората четат електронни книги - поне за това се надявам. Макар че не се надявам. Чете се само book-a на фейсбук. 

След като взех необходимата книга, реших и аз да се поглезя и да отида на мол. А там е гигантско стълпотворение. Цялото подмамено от една-единствена магическа думичка - намаление. Червена, с големи букви, с висш процент.  Пред съблекалнята е по-голяма опашка от тази за концерт на Фики Стораро, а на касата се избиват кой да мине пръв за да си плати дрехите, за чието мерене е чакал половин час. А и цялата идея за марки отдавна е отстъпила на едно по-общо нещо - дрешката да е "от мола". Това е марката, друга няма. Червена рокля с цветя, хм, колко красиво за лятото. Цена? От 99,90 намалена на 79,99... Марка? Няма. Но нали е от мола. 

Един обикновен провинциален човек, дошъл просто да си напазарува, много трудно би минал тънко само със 100 лева. Не е толкова до парите, но какво му е готиното на това да те питат от къде ти е блузата и ти да кажеш от мола или определена марка. И на торбичката с боклук ако щамповаме една марка, той пак си остава същия смрадлив и гнусен боклук. Излъчването е важно. Ако си кофти човек, какво значение има с какво си облечен и колко пари си оставил в мола? (За касиерката и сервитьорката на кафето бакшиш, защото ти хванаха окото, а ти си паралия.)

Паркингът е пълен с коли, чиито емблеми и модели са нарицателно за „богатство“ и „лукс“. Ръцете на хората са пълни с чанти с най-различни марки, коя от коя по-скъпи. За сърцата и главите не гарантирам. Е, аз ще си карам опела на дядо или ще се возя в градския транспорт. Толкоз. Важното е да стигна до библиотеката. Нали предназначението на една кола е да те заведе от точна А до точка Б, но явно вашите стигат и до точка G. Похвално.

Не искам да ви обидя. Но замислете се, че молът е въдицата с червея, а вие сте рибката. Дори тези с минималната заплата, безмилостно изпаряваща се. От един надпис „намаление“ или „ликвидация“ веднага кълвете. Но вие сте класни рибки и за вас е въпрос на чест, слава, живот и смърт да купувате дрехи на стойност, несъответстваща на социалния ви статус. Този глупав консумеризъм и новопоявилите се инстаграмъри, инфлуенсъри, бюти гурута и т.н. ни „инфлуенсват“ и ни заблуждават, че по този начин ще бъдем по-харесвани и стойностни. Не, обикновен фалш. От който ставаш част лесно. 

Рокля за 400 лева? Не, благодаря. Ще ги дам за пътуване, почивка, скок с парашут, вкусна храна или ваучер за нещо наистина запомнящо се и не толкова преходно.

Пишейки това, съм облечена в стар, но много удобен пуловер на баба, която тя самата ръчно е плела. Обзалагам се, че ако беше изложен в мола, щеше да струва повече от пуловер с лика на Ариана Гранде. Но не е в мола и не струва нищо. Просто е безценен.

Някои неща няма как да бъдат купени дори с платинена кредитна карта. Или ги имаш или не.