Хубаво ли е да имаш свободно време?

Покрай сезона на отпуските, слънчевите дни (това, когато имаме късмет да не се лее потоп) и плановете за море, свободното време е основното, до което всеки иска да се добере.

Така ли стоят нещата обаче, когато е времето да постигаш нещо, да се доказваш или просто мъничко искаш да надградиш себе си. Когато дойде този момент, а той идва не с покана, а с вратата, няма такова нещо като „искам да имам свободно време”. Там времето, което не е строго разграфено, е загубено. Превръща се в синоним на безделие, а ти, пропилелият го, си глупак, от който нищо няма да излезе. Или поне това си мислиш. Е, нека ви изненадам приятно - успехът не се свързва пропорционално с броя часове, които отделяте за постигането му.

Да, колкото повече се стараеш, толкова повече шансовете да се усъвършенстваш, нарастват. И да, усилието бие таланта, когато талантът не полага усилия. Не спорим с това. Не спорим обаче дотолкова, доколкото мозъкът ви не пуши, не пиете десето кафе, не спите по два часа и не започвате да мразите това, което първоначално ви е тласнало към желанието за успех - тоест докато не превърнете вдъхновението си в болна амбиция, всичко е точно.

Друг важен момент е да не мислим за задачите, които ни чакат, докато си почиваме, но и да не мислим постоянно за почивка, докато действаме. Нормално за момент през ума ни да мине, че остават няколко недовършени, а пък определящи неща. Но ако тъкмо сме си направили чай или сме излезли с готини хора, или сме на плажа - всичкото това , за да съберем сили и да ги свършим, но умът ни е на десет фронта, почивката не е почивка и когато свърши, ще отидем по задачи още по- изнервени и неработоспособни.

Не е страшно да кажеш „имам свободно време”. Единственото нужно е да се свършат неща - кога, как и за колко време не е определящо. Някои хора работят наистина бавно, но пък спокойно и подредено. Други са по- бързи, но вършат всичко с твърде много плам, прерастващ в напрежение. Трети си вършат нещата, когато им дойде музата или отлагат от притеснение дали ще се справят. Всички възможни варианти са съвсем приемливи, стига крайният резултат да е в унисон с първоначалната идея и цел. Не сравнявайте по часове, излизания, снимки. Защото във всичкото това ВИНАГИ има и доза късмет, който сам по себе си не е достатъчен, но няма ли го него, никоя заетост не е фактор.