...и ние сме при големите в литературата

На 20 септември 1917 най-после всички се чатват, че и ние сме дали нещо огромно на света, защото тогава е издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература.

Това става с помощта на професор Иван Шишманов, който номинира Вазов за най-престижния приз. Същата година обаче наградата е връчена на Вернер фон Хайденщам от Швеция. Въпреки очевидния пропуск на комисията, Иван Минчев Вазов е обявен още приживе за патриарх на българската литература, а както знаем поетът, белетрист и драматург, е автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове.

Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи - Възраждането и следосвобожденска България, а самият той е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899. И въпреки че не печели приза за заветната Нобелова награда, Вазов е носител на "Орден за гражданска чест и заслуги", увенчан е със сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество "Славянска Беседа" и е награден със златен медал за наука и изкуство. Той е още почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски", първи носител на най-високото отличие на Царство България - Орден "Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда", награден е със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски, носител е на неприсъждано никога повече звание "Народен поет" с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III, а също така е и почетен гражданин на София и почетен член на БАН от 1920.
Текст Михаела Самарджиева