...имаме апетит за разрушение от 30 години

Спокойно, няма да те караме да излезеш навън с тояга и да къртиш автомобилни огледала. Просто на 21 юли 1987 излиза Appetite for Destruction - дебютният албум на най-опасната група в света - Guns n' Roses.

През 1987 в класациите положението е поп, синтезатори и тупирани коси. Там се разхождат Лайънъл Ричи, The Bangles и Bon Jovi. Хеви метълът е допуснал досадни синтезатори и електронни барабани, а траш и дет метълът тъкмо надигат глави. Само че из улиците на Ел Ей се шляят няколко нахакани и доста къркани тарикатчета, които теглят шута на мениджъра на бандата си L.A. Guns, взимат няколко стари авера от предната си група Hollywood Rose и си сменят името на Guns n' Roses, решени да правят каквото и както им скимне. Отношението е пънкарски-неебателно, музиката обаче е типично лосанжелиски шумен рок, повлиян от седемдесетарски банди като Aerosmith и The Stooges. След един лайв запис, петимата се хващат да запишат адекватно натрупаните песни от предните си групи, взимат продуцента Майк Клинк и през януари 1987 влизат в студио.

На фона на излизащите тогава хитове, песните в Appetite for Destruction са дръзки, шумни, арогантни и изключително хващащи и влизащи. Точно както са и хулиганите Аксел, Слаш, Дъф, Изи и Стивън. Те са от типа младежи, които ще се появят полупияни на купон, ще ангажират цялото внимание като говорят най-много и най-шумно, ще пускат музика каквато харесват, до края на партито ще са спретнали поне един пердах, а като си тръгнат, ще се окаже, че отдавна вече са били изчукали повечето мацки на купона плюс гаджетата на присъстващите. Такава е и оригиналната обложка, представяща постапокалиптичен сюжет, с изкъртена мацка със смъкнати гащи на преден план и робот-изнасилвач, който тъкмо си отваря балтона. Разбира се, доста магазини отказват да продават албума и корицата е заменена с келтски кръст с петимата музиканти, нарисувани като ухилени черепи.

Guns n' Roses може и бързо да стават от нахални келеши в богати келеши, но това не променя отношението им към живота, най-често изразяващо се в несигурна походка и с изпънат среден пръст, докато с другата ръка стискат бутилка бърбън. И някак съумяват да запишат едни от най-силните, истински и наперени рокенрол парчета изобщо. "Welcome to the Jungle", "It's So Easy", "Mr. Brownstone" - всички песни в Appetite for Destruction отразяват ъндърграунд реалностите на Лос Анджелис и живота на членовете на бандата - наркотици, алкохол, скандали, секс, нихилизъм. И, разбира се, има дискретно вмъкнатата балада "Sweet Child O'Mine", която подло качва Guns n' Roses по първите места в класациите.

Днес Appetite for Destruction е продал над 30 милиона копия, като само в Щатите са 20. Това го прави най-продавания дебют на всички времена и едно от най-успешните заглавия в звукозаписната индустрия. Албумът е толкова голям и важен, че дори стари рок кучета като Ози Озбърн го сочат за един от най-значимите рок записи. Е, честити 30!

Текст Ивайло Александров