Искам да съм дете и го искам веднага

Разхождайки се в парка, случайно се заслушах в разговор между малко детенце и неговата майка:

-Мамо, този батко е много грозен, има пъпки и мисля, че е лош.

-Боби, не говори така за баткото. Всички са красиви и добри.

Всъщност “баткото” съм го виждала в Районното (не, аз нямам такива прояви, просто живея срещу него)и далеч не е от “добрите”. А относно пъпките и недобрата външност, това му е най-малкия проблем. Едно бръснене и къпане и е като нов.

Но това дете ме накара да се замисля за искреността на всички малки същества. Защо ние, по-възрастните губим това чувство с времето? Или някой ни е накарал да го направим?

Онази майка не трябваше да спира свободолюбивия порив на детето и да прекъсва неговата искреност. Защото самата тя се е поддала на пошлостта и лицемерието в света.

И на обратната ситуация съм се натъквала. Отивам си аз в мола (естествено, къде другаде) и докато разглеждам дрехи, любимото ми, едно малко момиченце се бута в мен. Майка му го дърпа и му се кара: „Идвай, Христина. Не се бутай в хората.“. Детенцето се обърна и каза на майка си: „Тази какичка е много хубава. Искам да бъда като нея, когато порастна.“ Майката ме погледна злобно и докато се отдалечаваха, каза на детето си: „Не се излагай. Никога няма да ти позволя да изглеждаш така. Момичето имаше татуировки. Как ще си гледа децата с това нещо? Беше си изправила косата. Това само е излишно горене. Без коса ли искаш да останеш? Ще ти кажа аз на теб.“. Очевидно си мислеха, че не ги чувам. Ооо, не, чувах ви и то доста добре. Външният ми вид си беше нормален, ежедневен. Къси панталонки от преди две години, тениска на Red Hot Chili Peppers и маратонки. Това, което най-много възмути жената, обаче, очевидно беше татуировката. Сърчице с рожденната дата на дядо и баба.

Немалко пъти съм обяснявала и пак ще го направя. Не татуировките гледат хората, а те самите. Няма да казвам нищо относно външният ми вид, но е по-добър от този на Мистър Бийн, поне. И той е симпатичен, де.

Хайде да не овъртаме, а просто да си дойдем на думата – бъдете чисти и искрени като децата. Не злобейте и не завиждайте. Погрознява се от това. А за някои вече е твърде късно.

Нещата, които правим докато сме млади

Добре дошъл в действителността