Искам ти да си моето коледно чудо

Поредната Коледа идва. С нея и добре познатите клишета за семейно щастие, разбирателство и съвършенство. Градът прилича на светлинен, увеселителен парк, в който нямаш нищо против да се изгубиш дори без компания. Можеш да се разхождаш, да съзерцаваш и да размишляваш отпивайки от капучиното в картонена чаша, дори да направиш дозина нощни снимки на пейзажа около теб. В някои от кадрите несъмнено ще попаднат случайни хора - от онези с празничните усмивки и цветните палта с красива кройка, които бързат да се приберат вкъщи, защото ги чака любим човек.

Аз не бързам, опитвам се да си представя, че времето не съществува и изтънчено да отложа момента, в който ще се озова лице в лице с перфектната и предвидима рутина.

Точно сега, когато домът е повече от символика, аз нямам желание да се прибера веднага.

Защото ти не си там...

Хората казват, че трябва да ценим онова, което имаме и да не съжаляваме за онова, което сме изгубили...

Но всъщност аз никога не съм те губила, защото така и не успяхме да се сбъднем изцяло един на друг. Няма как да се изгубим щом не сме се имали.

Ала това не променя фактa, че ти още съществуваш...в мислите ми, в сърцето ми, в сънищата и вселената на вероятностите със знак плюс.

Твоята липса всъщност се е превърнала в мастилен отпечатък на едни безвъзвратно преминали моменти и останали чувства, чиито пламък така и не стигна до фазите пепел и дим.

Единственото, което прави такъв пламък е да топли премръзналите, стремгало преминаващи, години и да ме измъква от баналностите, които 24-часовото денонощие ми предлага с пълни шепи.

Баналносите и клишетата имат навика да се маскират като нови персонажи - бляскави, малко мистериозни и почти интригуващи...но толкова мимолетни.

Понякога срещам рицари, които все още вярват, че съществуват безкористни принцеси, магьосници, които използват само добри заклинания, поети търсещи муза, която ще остане такава до края на света...

И всеки от тях не притежава и частица прилика с теб.

Твоята липса е безпощадна с привкус на горива, но осъзната вечност.

А техните присъствия дори не успяват да навестят истински съзнанието ми. Не могат да се нарекат и заместители. По-скоро симпатични привидения, от които си тръгвам навреме или те сами изчезват...за да не се заблуждаваме и разочароваме взаимно.

И ето. Поредната Коледа приближава. С цялата си еуфория и надежда за безброй чудеса. Вече не съм мечтателката, която вярвах, че винаги ще бъда. Единственото, което искам е...ти да си моето коледно чудо.

Защото всичко останало е преходно...

Автор: Вивиан

Комерсиална Коледа

Започва коледното изнасилване на любимите ви родители