Из дневника на един БГ психар

Хората казват,че всеки е малко луд. А в България сякаш всеки втори е една идея по-стресиран и психясал от колкото е нужно. Трудно е да се направи точен анализ на българския психар, но в тази статия ще се опитаме да се докоснем до един негов обичаен ден.
Моля, ако някой се припознае в част от написаното, да не се засяга лично.
 
Из дневника на един БГ психар:
 
Събудих се както обикновено в 6.00.

Пак цяла нощ седях на компютъра и демонстрирах фалшиво безразличие към „платоничната“ ми, виртуална любов докато й столквах профила в социалните мрежи.

За щастие, гаджето ми си легна рано и не ми надничаше зад рамото както прави по принцип.

Приготвих се набързо за работа и хванах автобуса. Можех да имам кола и да не завися от тъпия градски транспорт, но се провалих на психо теста. Изкараха ме с отклонения, гаднярите му с гадняри.

В автобуса всички ме зяпаха, все едно имам нещо на лицето. Някои даже си шушукаха и ми се присмиваха. Омръзнало ми е вече само да ме коментират. Ако не ме оставят на мира, ще им се развикам.

Не закъснях много за работа, само половин час. Всички са вдигнали ръце от мен, не ми казват нищо. Обичам ги тези колеги, винаги ме посрещат с разбиране. Понякога си мисля, че ми съчувстват за нещо, но сигурно си внушавам. Работния ден започна нормално. Пийнах си един валидол и валериан, защото ми беше нервно от сутринта. Веднага се почувствах по-спокоен.

Имитирах вършене на служебните си задължения близо 4 часа. После излязох в обедна почивка. Столквах отново профила на моята изгора и се опитах да изглеждам едва доловимо заинтересован. Харесах й само 20 снимки, коментирах около 5. Следобяд може да й оставя и гласово съобщение, просто така. Не че съм тотално обсебен от нея.

Колегите ме поканиха следващата седмица на тийм билдинг. Веднага им отказах. Кой знае непознати и подозрителни хора може да си поканят с тях. В днешно време човек не може да има вяра и на себе си...

Приключих работа към 17.00 часа и веднага отидох на фитнес.

Тук поне няма кой да ми досажда. Понякога ми омръзва да се бъхтя по 2,3 часа в тая зала, ама важното е мускули да има. Не искам някой да разбере какво се случва в главата ми и как често не знам къде съм и кой съм...така, че акцентирам смело върху вида си.

След фитнеса, реших да се разходя малко. Близо до тротоара видях паркирани две скъпи черни коли, досущ като тези във филмите за мафиоти. Ускорих крачка без да се обръщам назад. Знае ли човек кой може да изскочи от тях. Току виж се оказали някакви ловци на глави и ме погнат. Винаги съм усещал, че съм малко по-умен и различен от другите и мога лесно да стана мишена на някой от подземния свят.
 
Когато се прибрах, веднага седнах на компютъра. Видях, че някой ми е докладвал профила за пореден път.  Човек вече не може да напсува и обиди който си реши, за едното нищо му правят проблем.

Добре, че имам фейк профил за такива непредвидени ситуации.

За момент се размечтах пак за моята виртуална любов. Представих си как бягаме някъде далеч и вече не се налага да се правя на нормален.

Излязох от сладкия си унес, чак когато гаджето ми се прибра и ме помоли най-сетне да измия чиниите. От 4 дни стояха в мивката. Ех, колко е дребнава само. А в началото толкова я обичах. И всичко започна от едно невинно столкване...

Безполови кукли за деца-творци

Да си родител било лесно? Да бе...