Из дневника на една рецепционистка

6:00 – Ох, как не ми се ставааа. Добро утро и на вас. Кой ден беше днес? А, да – събота. И разбира се аз какво правя – работя. Сега ще си изпия кафето на спокойствие, обличам грозната униформа, в която не приличам на рецепционистка, а по-скоро на автомонтьор, и тръгвам.

7:50 – Вече съм си на работното място. Закъснях с 5 минути и веднага ми се скараха. Пу, тия хора за трафик не са ли чували? Хубаво е да общуваш с хора, но понякога просто е невъзможно да се разбереш с някои индивиди. Особено ако са ти шефове. Е, отворих лаптопа и ти написах това редче. Дано никой не го види.

8:30 – Започваме работа. Имам чувството, че за съвсем кратко време станах бот. Всяко второ изречение ми е: „Добър ден. С какво мога да Ви бъда полезна?“, а след 18 часа първото  го заменям с „Добър вечер“. Най- много обичам като някой ме гледа умно, каже ми едно сухо „Добър ден“ и отмине. А, спокойно, няма проблем. Аз съм тук само да поздравявам и да се усмихвам. Онзи преди теб пък прецени, че не е нужно да ме поздрави и си тръгна към хотелката стая. Нищо де, човекът може да е бил на зор.

10:00 – Айде, дойдоха още хора. Този път сценария е друг – „Добър ден. С какво мога да ви помогна?“ (усещате ли как смених малко репертоара, има напредък), от другата страна ми отвръщат „Инглиш. Йес ор ноу?“. Тук вече ми стана ясно, че не трябваше да пренебрегвам часовете по английски в училище. Както и да е, разбрахме се. Добре, че вкарах ръцете в действие.

12:00 – Време е за обедна почивка, но познайте какво – трябва да ям в хотела, скромната кухня на персонала. Понякога имам чувството, че съм в пансион. И муха да изям, пак трябва да е хотелска – отглеждана и хранена тук. Какво ли има за обяд? Ох, дано не е шкембе чорба като вчера. Мирише ми на чорбичка. Слава богу, добрият стар боб стои пред мен и ме гледа изкушаващо. Приятен апетит и на вас.

13:30 – Стоя си отново на рецепция и пресмятам времето до прибирането ми вкъщи. 20:00 е толкова далеч...

15:00 – Някакъв човек е решил да поплува. Хубаво, но защо иска 4 кърпи. Фобия от вода или може би е гледал H2O и се е филмирал, че ще стане русалка? Знае ли човек...

16:00 - Нови чужденци - нито знаят къде са, нито какво се случва. Питат ме дали това е хотела. Е, не, сладур, това е гостилница имитация на хотел. За смута. И тези си тръгнаха към стаите. Крайно време беше.

18:00 - Ох, още малко остана до края на работния ден. Шефът ме викна на другата рецепция, за да помогна на колежката. Честно ви казвам, ако го видите никога няма да кажете, че седи на шефското място, а по скоро на стола от "Игра на тронове". Братовчед е на на орлите (тук само тези, които гледат сериала, ще ме разберат). Като му звъннат кънти от айфона "Шефе , шефе на Гери-Никол. Явно за самочувствие.

19:00 - Време е за месечния отчет. Мъка. Сметки, изчисления, касовия апарат заби, изчисления на ръка и на ум. Любимо ми е. Учителката ми по математика би се гордяла с мен.

19:45 - Отивам да предам отчета. Няма да затварям дневника, кой ли ще види какво си пишем с вас.

19:55 - Време е да си тръгвам от работа. Завинаги. Май не беше добре идея да го правя този дневник или поне да бях спестила частта с шефа.

На следващия ден в 10:00 в Бюрото по труда

Служителка: Добър ден. С какво мога да Ви бъда полезна?

Аз: Ти на мен не знам, но аз мога да ти кажа само едно - затваряй Word и си избий тези дневници от главата.

Автор: Илиана Симеонова