...животните чукнаха 40

На 23 януари 1977 легендарната британска банда Pink Floyd издава десетия си албум Animals. Едно изречение, което може да се разгърне и да разкаже толкова много истории! Като се започне от началото на по-сериозните дрязги в групата, през закупуването на собствено студио, та чак до забавните истории с обложката и летящото прасе от нея.

Макар и не така популярен за масовия слушател (особено на българските радиостанции), който от Pink Floyd познава основно албумите The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here и The Wall, Animals за много от истинските фенове на британците е един от най-силните им записи. А и фактът, че до момента е продал над 4 милиона копия (при това по данни отпреди 10 години), говори сам по себе си за качествата му.

През 1975, след успеха на Wish You Were Here Pink Floyd, купуват триетажна сграда на Британия Роу, която превръщат в собствено студио. Там и записват десетия си албум Animals. Тук все по-ясно проличава деспотичният характер на Роджър Уотърс спрямо писането на музика. Албумът е изцяло негова рожба, с изключение на монументалната пиеса "Dogs", почти изцяло написана от Дейвид Гилмор. Точно тази страна от характера на Уотърс постепенно разделя басиста-певец и клавириста на групата Рик Райт, който e уволнен безцеремонно от Уотърс по време на записите на The Wall, но остава като наемен музикант за турнето.

Animals е отражение на възгледите на Уотърс спрямо британската политика в средата на 70-те и е донякъде базиран на политическата алегория Фермата на животните на Джордж Оруел. Разлчините социални класи са обрисувани като различни животни - полицията и военните са кучета, управляващата клика са прасета, а народът е стадо овце. Разликата между албума на Pink Floyd и книгата на Оруел е, че докато романът критикува сталинизма в социалистическия блок, то музикалната творба е насочена срещу капитализма на западния свят.

Рик Райт и Ник Мейсън по време на записите на Animals в Британия Роу Студиос

Историята на обложката е не по-малко интересна от музиката, скрита зад нея. Както и с предните албуми (без дебюта), Pink Floyd отново работят с известното визуално студио Hipgnosis. Но за тази корица идеята идва отново от ревнивия към творчеството на групата Уотърс. Тогава той живее в Клапам Комън и пътят му често минава покрай западащата електроцентрала Батърсий. За фотосесията групата плаща на немската компания Ballon Fabrik и австралийския артист Джефри Шоу да сътворят 12-метрово надуваемо розово прасе, което наричат Алджи, пълнят го с хелий и го закачат между комините на ТЕЦ-а. За всеки случай наемат и снайперист, който да свали балона, ако се наложи. Първият ден снимките протичат нормално, но на втория снайперистът не идва и, разбира се, прасето отлита. Огромният балон причинява сериозно объркване на летище Хийтроу, покрай което прехвърча, преди да кацне в нива край Кент, съпроводено от полицейски хеликоптери и посрещнато от вбесен фермер, чиито крави са се изплашили от прасето. Обложката се превръща в легенда, а надуваемото прасе години наред е редовен атрибут от концертните декори на Pink Floyd и соловите турнета на Роджър Уотърс.