Как никога не знаеш къде ще си на Нова година

Леле мале! Днес поне 8 приятели ме попитаха „Къде ще бъдем на Нова година?“. Със сигурност и ти вече се сблъскваш с този важен екзистенциален въпрос, който обикновено до последния момент не получава окончателен отговор, защото общо взето всеки разполага с различни финанси. И идеите за прекарването на празника играят важна роля – едни искат да се напият „на куче“ независимо къде, може даже и в мазето на баба и дядо (все пак бъчвата е там). Други, необезпокоявани от разходи, ниска заплата или лишени от първи ден болнични (той първият вече си е за сметка на боледуващия, ти си си виновен, че си пипнал вируса), решават да предложат ходене на вила и приканват към нейното резервиране възможно най-скоро, за да може да се мисли после само за изтънчен алкохол и жива музика. Трети решават, че искат в Барселона, защото ще им бъде по-евтино, отколкото във Велинград. Държавата майка не си знае парите! Има и такива, които предпочитат да се застраховат и избират да прекарат Новата година в хотел с ресторант, за да може, когато се напият поне да има къде да спят. И поповръщат малко. Все пак си платил безбожна сума пари за хотел. Не е човешко и не е българско, ако поне веднъж не освободиш вътрешни сокове върху леглото или в коридора. Най-културно е в тоалетната. Особено когато не я уцелваш дори.

Но нищо, пиян си, българин си, Нова година е – простено ти е.

Но както и да е - всички тези алтернативи се сливат в едно - „Все тая, брат. Където кажете, там ще сме. Само изберете място.“. Мястото си остава едно имагинерно пространство, илюзия, която изглежда толкова постижима, колкото постижими ни бяха мераците да се спасим от Гешев. Къде е парадоксът: само на едно обаждане или един клик разстояние, но на никого не му се занимава. Някой от групата казва, че ще свърши тази работа, останалите му имат безкрайно доверие. Всичко е уредено, нямаш грижи. Мястото, яденето, пиенето – всичко ще е „ток и жица“. Но кой да е този човек? Великият организатор? Събирачът на мързеливци? Посланикът на всички безидейници към готовите да ги приютят хижари?

Няма такъв човек. И да има - няма да съм аз.

Затова, накрая идва съдбоносният 29-ти декември. Кабелът се къса, токът на всички спира, когато на вечния въпрос „Къде щяхме да сме на Нова година?“, се отговори с едно уклончиво „Не знам, май някой беше резервирал вила“. Този някой се оказва един от всичките, които не знаят къде се намират и какво ще правят след два дни, но е обладан от огромно притеснение и еуфория за предстоящия ден. Резервирал я е, но е забравил. Като когато те изберат за кмет, радваш се, в еуфория си, но си нямаш на идея какво ще се случи след месец.

Накрая всеки един изповядва философията „Няма значение къде сме, важното е да се напием“. Началото на годината по традиция се посреща на домашно парти, в уютната атмосфера на един комунистически дом, озвучаван от оркестър YouТube и овкусяван от зле провел дебюта си с готвенето експериментатор на руската салата. Дават се там едни пари за алкохол, туй-онуй за храна, ако остане нещо и за подаръци. Кой ще дойде не е много ясно, едни приятели на едни приятели, но те пък май звъннаха, че ще закъснеят - закъсали с колата. Но като цяло идват. Мите, ако четеш това, звънни ми, от отдавна не сме се чували. Не знам защо този човек така рязко спря да ме търси. Сигурно е заминал за чужбина. Ако се казваше Митко де, не съм сигурна.

А най-готиното е, че накрая, въпреки всичко, по магическия начин на безредието и хаоса, всичко се подрежда като кубчето на Рубрик и застива както си трябва. Пак се получи да му се невиди - никой не знае как, но всеки знае, че стана.

Плановете за Нова година са като дипломните работи в университета – знаеш, че трябва да започнеш изготвянето й, но най-добрият момент за това е последният. Най-много два дни преди крайния срок. Тогава идват най-добрите и спонтанни идеи, които в последствие се оказват най-ползвотворни от гледна точка на преживяването. За оценката е по-субективно. Там зависи от това как преподавателят е прекарал Нова година. Дано не си е наел вила и той.

Безполови кукли за деца-творци

Конформизмът - от Грета Тунберг до студентския живот