Кой е бедният?

Този текст може да го започна леко настъпателно, след това да звуча малко назидателно и накрая да накарам поне един човек да се замисли. За живота, неговия истински смисъл и дали изобщо сме човеци в истинския смисъл на хора, носещи поне един грам човещинка в себе си. Не е скъпо. Трудно е явно.

Всичко започна с фейсбук - най-големият клюкарник, където можеш да намериш от рецептите на баба Станка за козунак, през изтъркани и лишени от смисъл вицове за хомосексуалисти и евреи и накрая - всякакви новини от всички краища на света, които хората споделят, защото са им направили впечатление. Някои са изумени, други са втрещени, трети просто ей така споделят, защото трябва да има там нещо споделено във Фейса. Да се знае, че си активен в социалните мрежи и в същото време да покажеш някаква заинтересованост за общата ситуация, в която всички сме поставени и сме принудени да преживяваме някак. С други думи - градиш авторитет. Фалшив.

Защо ли? Някои споделят дори фалшиви новини за края на света, Трета световна война или псевдоновини от сорта на "Малко котенце не може да слезе от дърво в столичен квартал. Спасиха го пожарникари - СНИМКИ". Хубаво, радвам се за котето и че си силно социално ангажиран, но ми идва малко в повече. Unfriend - най-рационалното решение за мен.

Виждам обаче една статия, която меко казано ме втрещи. Статията беше озаглавена: "Арестуваха пенсионер, откраднал 300 грама кашкавал от глад". Разбира се, човек като разгледа сайтовете, които са я тиражирали, веднага му става ясно: фалшива новина. И много, малко по-рационални хора, веднага се намесват и посочват, че новината е фалшива. 

Обаче не е. Фалшива е единствено в конкретността си, но не е фалшива като явление. И именно заради това толкова много хора са и се вързали. Аз, с ръка на сърцето, не мога да ги обвиня. Защото това е твърде нормално да се случи: по особен начин фалшивата новина описва автентична реалност. И по още по-особен случай има фактологично реални медийни текстове, които обаче твърде рядко имат отношение към реалността. 

И бих предпочела всички да прочетат това, дори и като фалшиво съдържание, отколкото да се разсеят с пазителката на глупостта - разнообразието. Но големият парадокс на няматакавадържавата е, че дори не може да го разбереш, понеже тя непрекъснато прожектира какви ли не послания, освен основното: че съществува и че пенсионерите са манифестацията на нейната същност. 

Ето например какво казва героят на фалшивата новина: 

"Ядеше ми се кашкавал, а пенсията ми е малка и не мога да си позволя да платя 6,60 лв. за 300 г кашкавал, та пробвах и аз да мина, без да свирне алармата, но са ме видели на камерите. Пропаднах от срам. Охраната ме задържа пред погледа на купувачи. Дойде и полиция, но не ме арестуваха. Взеха ми данните и ми казаха, че ще ме потърсят да дам обяснение. Получавам 200 лв. пенсия. Диабетик съм и трябва да се храня редовно, но пенсията не стига. През зимата плащам ток и вода по 40-50 лв., за лекарствата още 15 лв. и остават 130-140 лв. За кое по-напред да ги похарча. Принудих се да открадна. Виновен съм, но и аз съм човек. Като видях овчи кашкавал, и ми се прияде. Голям срам, но и да гладувам не е лесно"

Е, да, при него не е имало журналист, който да зададе този въпрос и да получи този отговор. Но този отговор може да се получи на хиляди места, стига да има някой, който да попита. 

Това че няма причина да вярваме в буквалността на тези изречения, не значи че те не трябва да ни въздействат и да ни накарат да се замислим що за хора сме ние и в какво живеем. Тъжно ми е. Болно ми е, когато гледам как има хора, които умират от глад и от студ, докато други се самозабравят, живеят охолен живот, чудят се как да придобият още и още пари от незаконни сделки, корупция, измами и какво ли не. Най-наглото е, че си мислят, че вечно ще бъде така. Няма нищо вечно, дори престъпно натрупаното богатство. 

Адски ми е тъжно и болно, когато видя или прочета за такива хора. Плаче ми се. Плача. Или аз съм свръхчувствителна или хората около мен са загубили съчувствието си, усещанията си, човещината си. С какво са заслужили пенсионерите, които са работили като волове за тази държава, плащали са си данъците и осигуровките, днес да бъркат по кофите или да прибягват към кражба? Нямаме право да сме толкова жестоки. Както ние, така и тези хора имат семейства. Или поне са имали. Сега са сами. Трябва ли да е задължително да имаш грижовни деца, за да оцелееш? Ами ако нямаш? Или ако не могат да помогнат? 

И тук има един твърде неприятен момент. Страшно трудно за всякакви социални групи е да изискват това, което им се полага: учители, медицински сестри, хора на културата и пр. Но ако за тях е трудно да организират протести, да ходят пред министерствата упорито ден след ден, то за пенсионерите е невъзможно. Те са в следната ситуация: хем никой няма намерение да им даде това, което им се полага, хем ако случайно би имало шанс да си го получат след определен натиск, силите отдавна са ги напуснали и те не могат да упражнят този натиск. Може би прецедент е баба Стойна, която смело протестира и желае по-добър живот. Не за себе си, а за поколенията след нея.

Медиите са пълни с криминални хроники - разбира се, най-трафиконосните събития. И всички спокойно въздишат, когато е арестуван Валиумния изнасилвач, слава богу, ето, един изверг най-сетне хванат. Но истинското и голямо престъпление е оставянето на над два милиона души под прага на бедността. То обаче е от онези "статистически престъпления", които поради всеобхватността си, огромният брой засегнати, спадат в графата "икономика", а не в онази, която трябва - "крими". Но карай. Да не пренареждаме баш сега медийния пъзел. 

Сузанита изпадна в криза на средната възраст

Баба Стоянка - Желязната лейди