Най-старата българска църква е построена през 13 – 14 век и е напълно запазена до ден-днешен. Тя се намира в село Царевец. От доста време не е действаща и ключ за нея има само кмета на селото.
Патрон на църквата е свети Николай. По вид е еднокорабна, едноабсидна. Оцеляла е, защото е зидана от камъни, споени с хоросан. Стените й са дебели 1 метър. Над входа има надпис, на който е изписана годината 1747. Вероятно тогава е укрепвана и достроявана. Има и запазени надгробни паметници, които, според специалистите, са шедьоври на каменната пластика
През 1965 година е обявена за национален паметник на културата.
По времето на нейното построяване село Царевец се е наричало Влашко село. Името му идвало от овчар, който лете минавал Дунава от Влашко с овцете си и ги пасял в неговите околности.
В църквата са оцелели и стенописи, някои правени по-късно, но икони няма. Интересно е, че има зидан иконостас, което говори за нейната старост. Защото първите издигнати у нас християнски църкви са имали такива иконостаси. Дърворезбованите се появяват по-късно. А зиданият в „Свети Николай" днес е единственият в България.
При нахлуването на турците през 14-ти век църквата била запазена, но поругана.
Нашествениците изболи очите на светците от стенописите. Местните хора, които се молели в храма, запълнили дупките с восък. Частици от восък били открити години по-късно при реставрацията. Има и други любопитни подробности – на сцената с тайната вечеря от двете страни на Ийсус са изрисувани ангели.
Село Царевец се намирало на границата на Цар-Шишмановото царство. До него има и римски път, покрит с каменни плочи. Доказателство са изсечените в близките до селото пещери три родови знака на Шишман. Същите знаци са били изобразени и върху монетите, които той е сякъл.
В селото бил основан таен революционен комитет за борба за освобождение, а клетвата си революционерите положили в църквата.
В една от книгите има приписка от 1756 година, която гласи: „Поп Кръстю от Влашко село купи тая книга от поп Тодор в лето 1756. Велика нужда беше. Чума по Загоре."
По време на чумната епидемия свещеникът отишъл на кон в Русия и от там донесъл 12 църковни книги, които се пазят до днес. По едно време ги пренася в една от пещерите, където хората се спасявали от чумата. Там продължил своето служение.
Църквата „Свети Николай" рано е станала тясна за влашкоселци. Затова през 1882 – 1883 си строят нова – „Свети Димитър". Новата също се прочула с килийното си училище. В него се учели и младежи от околните села, което направило селото важен просветен център.
Днес действаща е само новата църква, макар двете да се намират близо една до друга. В новата се събират на служби, на Великден заедно боядисват яйцата си. Кметът Маргарита Петкова смята, че старата църква може да оживи селото, като го направи туристическа дестинация. И сега идват туристи, които искат да видят най-стария храм на полуострова. Тя може само да им отключи храма и те да го видят. А може да има и водач, който да разказва неговата чудна история – част от голямата духовна история на България.
Още любопитни и полезни статии:
- 6 вечни типажа на офисното коледно парти
- Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович
- Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми
- Ако предизборните послания бяха честни…
- 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете
- След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко
- Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?
- Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира
- 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях
- България със златен медал по разбирачество
Коментари