Комедията: трагедията на златните глобуси

Филмовите награди вече не значат нищо, тъй като отдавна не са реални награди за постижения в света на киното, а награди за политически позиции. И макар че вече има награда за стендъп комедия, тя някак губи силата си, когато различни групи мрънкат срещу стендъп комика, задето се чувстват засегнати от думите му. А когато дори водещият стендъп комик на наградите не е забавен и звездите не носят на шеги – тогава Рики Жервес е по-необходим от всякога.

Преди няколко години "Марсианецът" с Мат Деймън спечели "Златен глобус" за комедия. Супер филм – не не комедия. Тази година наградата отиде при "Клети създания". Странен филм – не е комедия. Претенциозна порно сатира – може би. Комедия – не. Но хората го харесват. Нищо, че не е комедия. Но спечели за комедия. Абе както и да е. В защита на „глобусите“ само ще кажа, че тази година спечелиха много заслужили сериали и филми, без майтап. Без майтап мина и церемонията като цяло, но за това – само след миг.

Наградата за стендъп комедия отиде при най-заслужилия стендъп комик – Рики Жервес. Той спечели оспорваната борба с изключително силния стендъп на Крис Рок, както и не толкова оспорваната борба с агресивно несмешните стендъпи на Сара Силвърман, Ейми Шумър, Уанда Сайкс и уви, все по-западащия Тревор Ноа. "Армагедон" на Рики Жервес излезе точно на Коледа и ето, че само няколко дни по-късно спечели наградата – и то напълно заслужено. Неговият политически некоректен хумор е истински и неподправен, без задръжки – какъвто и трябва да бъде. Всеки хумор, който се автоцензурира, за да не обиди някого – не е хумор. Това беше единствената победа на хумора в тази кринджава вечер, която самият Рики пропусна и дори не прие наградата си лично.

Още: Изпращат футболните ни национали в Израел, за да се научат на борбеност и дисциплина

В "Армагедон" Рики имаше смешки за педофилия, нелегални мигранти, раково болни деца, LGBTQ общността, Холокоста, религия, изнасилване, джуджета, расови стереотипи, Алцхаймер, сватби, погребения, Грета Тунберг и какво ли още не.

И беше смешно!!!

Хуморът няма граници и не бива да има граници. Едно старо правило гласи, че ако имаш гадна смешка, тя трябва да е по-смешна, отколкото гадна. Е, Рики се справя перфектно с това. И когато го гледаме знаем, че се шегува. Усещаме и къде ни казва истината под формата на шега. Знаем, че така прави добрият комик. Защото не сме бавноразвиващи се, за разлика от някои „журналисти“ и хора, които обичат да започват изреченията си с „Аз по принцип обичам комедия, но…“.

Прочетох вече няколко български статии по повода, пълни с лошо преведени вицове (което е абсолютно кощунство), затова няма да цитирам смешки – просто гледайте стендъпа и му се насладете. Прочетох и много възмутени коментари от хора по цял свят. Разбрах и че имало петиции срещу Netflix с искане от стендъпа да бъдат изрязани определени смешки. Специално за такива хора, Рики Жервес има много точен коментар в "Армагедон", където нарича подобни вечно обидени индивиди "бавноразвиващи се". И дори това е извън контекст – затова трябва да гледате стендъпа му сами и да разберете защо е толкова смешно, че ги нарича така. И защо е още по-смешно, че продължава да има обидени от шегите му.

Още: Тест: за кого да гласувам на изборите в София?

Встрани от тази победа за комедията, церемонията беше кошмар откъм хумор. Отварящият монолог на водещия, стендъп комикът Джо Кой, беше несмешен и странен. Джо се опита да си направи смешка, с която да обвини белите хора за всичко, но дори тя не хвана дикиш сред иначе "прогресивния" холивудски каймак. Комикът обаче удари дъното, когато започна да се оправдава, че не е имал време да напише достатъчно смешки, че някои от тях са писани от сценаристи и че именно те не са смешни.

Значи, да си стендъп комик и да се водиш по сценарий, писан от други хора, си е жалко само по себе си. Но още по-жалко е да обвиняваш сценаристите си, задето смешките не ти се получават. Най-трагичното беше, че въпреки съвсем елементарните и леки смешчици на Джо Кой, холивудските звезди все пак бяха засегнати и обидени. А аз само си представях какво ли щеше да бъде, ако ги беше подхванал царят на тази церемония –Рики Жервес.

Накрая на Джо Кой му бяха виновни сценаристите и белите хора, но всички ще запомним само него с това, че просто не е забавен. И неслучайно всички го сравниха веднага с Рики, който успешно води церемонията много пъти и нито веднъж не се посвени да си прави гаргара с префърцунените холивудски звезди. И докато дори крайните либерали мълчат гузно и не искат да подкрепят Джо Кой, консерваторите лека-полека се опитват да си присвоят Рики Жервес като "техен" човек, макар че той самият е открито либерален. Просто не е woke. Има разлика.

По-несмешни и кринджави от Джо Кой по време на церемонията бяха само мини "скечовете" между различните награди. Там, в опитите си да бъдат забавни, тежко се провалиха Джаред Лето, Кристен Уиг и дори доскоро забавният Уил Ферел. И всички останали, опитващи смешки. Тейлър Суифт пък намери време да се обиди на една от не особено смешните смешки на Джо Кой. Изобщо – беше смешно колко не е смешно.

Още: При ядрен удар: Какво да направиш в последните минути?

"Златните глобуси" бяха може би последната платформа, на която имаше мегдан за чиста проба комедия на живо. Тази година обаче разбрахме, че и тези награди отиват по пътя на оскарите, където печелят само политическата коректност и повярвали си къкове като Уил Смит, който си позволява да раздава шамари за безобидни вицове срещу плешавливата му жена.

И друго разбрахме – че Рики Жервес е един от последните истински стълбове на комедията в световен мащаб.

Да си гражданин е трудна работа