Конформизмът - от Грета Тунберг до студентския живот

Струваше ни се, че социалните мрежи ще доведат до свобода на мнението, до възможност всеки да изрази това, което мисли, да не бъде потискан от никого. Но нищо такова не става. 

И последните избори, но и не само те - всеки въпрос, екологичен, граждански, политически, започва с различни мнения, които обаче постепенно попадат във водовъртежите на конформизма и всеки различен започва да се числи към някакво общо и популярно мнение. Защото така е по-сигурно. Ето един пример - с Грета Тунберг. Първоначално вълна на възмущение, на това, че едно малко момиче говори странни работи, които изглеждат наивистично и комично, че има стряскаща несъразмерност между годините, патоса и амбициите й и гигантската тема, която повдига и която може да се реши само с опит, зрялост и правилна преценка. После обаче стана друго - постепенно се появиха гласове, които защитиха Грета, които видяха в нея един от най-важните хора на планетата, оказваща огромен ефект не просто върху екологичните въпроси, но и въобще върху гражданските ни навици, върху културата ни на съпротива. Кои са прави от двете мнения за Грета? Нямам идея. Но имам идея за това, че страшно много хора минаха от едното към другото не заради усилията на собствената си мисъл, а заради хлъзгането в блатото на конформизма, защото забелязаха кога коя от двете е поддържана и я избираха спрямо социалния й престиж. Ето, наскоро Леонардо Ди Каприо подкрепи Грета Тунберг, каза, че тя е един от най-важните лидери на съвремието. И хоп - как сега да кажеш нещо различно, когато самият Ди Каприо е произнесал подобна оценка? Нали не искаш да мислиш обратното на Ди Каприо? И обратното: колко е хубаво да мислиш като него? 

Всичко, което искам да кажа, е следното: мислим разни неща не по свободна воля, а по простата нужда от социализация. И си спестяваме други от страх да не се почувстваме тотално отхвърлени. Ако това, което казваш, те приобщава към едни и те изолира от други, ти ще го кажеш така, че да те приобщи и да не те изолира. Иначе е много трудно, много сложно и не искаш към теб да полетят камъни. 

Но да оставим Грета. Същото е и на всекидневно ниво. Постоянно говорим как например в Студентски град всички живо се забива в чалга дискотеките. Аз обаче въобще не съм убедена, че всички са там, защото просто в този квартал живеят 20-30 хиляди чалгаджии. Напротив - много често, особено в тези първи университетски години, в които се градят приятелства, а приятелствата - с купони, никой не иска да остане назад, да се превърне в аутсайдер, в тихото дете на курса от последния чин, с което никой не общува. И щеш не щеш, затваряш си малко очите, разкършваш си малко снагата, и ето те на концерт на Галена, която не може да търпиш, но още повече не може да търпиш това да си останеш сам в общежитието и да гледаш тъпо в една точка. А най-лошото е, че след време може сам да се залъжеш, че всичко това ти харесва. И да започнеш да разпространяваш чумата на комформизма към останалите, понеже е остро заразна и бързо проникваща. Защо? По същата причина със свободата на мнение в социалните мрежи - защото си получил одобрение. 

Звучи много банално да кажеш - отстоявай и изразявай себе си. Но както е банално, така е и страшно трудно. Днес няма аз, има ние. Няма „аз харесвам“, има „както вие кажете, все ми е тая“. В един момент до толкова си свикнал да бъдеш някой друг и да нямаш собствено мнение, че забравяш кой си наистина. Държанието, дрехите, маниерите, начинът на говорене – всичко е „копи-пейст“ на някого другиго.

Когато кажеш на приятелката си: „Този панталон ми харесва много“, ти всъщност го харесваш, защото си видяла най-вероятно вчера Галена по телевизията с такъв. Или отблизо, в предишната разказана ситуация. 

Рядко сме себе си, а мнението ни е феномен, който се проявява от време на време. И най-често скришом, сред най-близките, или дори в пълна самота.

Ще ми се да можехме да рискуваме повече. 

Време е да раз-мислим

Безполови кукли за деца-творци