В началото на XX век вместо жълти таксита из софийските улици потраквали файтони с три различни тарифи - според предлагания лукс. Ценоразписите, на които се мъдрел общинският печат, висели под седалките на конярите и наивниците се качвали, без да питат колко ще им струва курсът. Когато идвал моментът за плащане обаче, често се оказвало, че им искат два пъти по-висока цена. Оплачел ли се някой, жалбата била препращана от кмета към съответното отделение, а оттам потърпевшите отивали при чауша - нещо като квартален полицай и доверен човек на файтонджиите. Разрешаването на спора често ставало в кръчмата, където чаушът седял пред чаша ракия, поръчана от съответния файтонджия, а пътникът пиел една студена вода. Днес на кръчма не ни канят, но ракията най-вероятно се лее в още по-големи количества.
Фотография Васил Танев
Още любопитни и полезни статии:
- 6 вечни типажа на офисното коледно парти
- Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович
- Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми
- Ако предизборните послания бяха честни…
- 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете
- След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко
- Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?
- Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира
- 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях
- България със златен медал по разбирачество
Коментари