Март не е просто месецът на Баба Марта и денят на жената

МАРТ е тук и истината за него е, че това е един един месец, който заслужава да бъде обичан доста по-пламенно и ако се питаш защо, ние ти даваме отговорите точно сега :

Защото март е обич и магия

В март има много цвят, защото се смесват зима и пролет, празник и делник. Март за нас, българите, е знак на свободата. Март за другиго е просто март. Той запазва правото си на оригиналност, изненада и непредвидимост. Самодостатъчен си е, неуспял нито да се присламчи към зимните месеци, нито да прескочи в пролетните- март ни показва, че в това да си неповторим има нещо прелестно. С всеки свой детайл този месец е доказателство, че за никого не е необходимо да се вписва в рамките.

Защото няма последователност в този месец

Той е като деветдесетте- просто преход. Но нито един преход не е само това. Отвъд историята, там -  в тия гранични времена, живеят хора, а душите им обичат, страдат, радват се, мечтаят. Така е и с март. Този месец е един чудесен повод да си припомниш, че идва лятото. Въпреки че всъщност идва пролетта. Чакаме я да дойде с нетърпение, а когато най-сетне почука на вратата ни вече сме ненаситни да усетим и първите лъчи на лятото.

Защото месецът на румените и засмени мартенички е по- подходящ за размисъл от януари

Да, новата година е огромно начало, но когато погледнеш през прозореца на 31 декември и на първи януари, виждаш едно и също. А през месеца на баба Марта, на майката и на жената, с всеки следващ поглед към заобикалящия те свят, се вижда промяна. На пръв поглед незначителна, но всъщност огромна, защото стъпка по стъпка пролетта разцъфва.

Защото  март е така близък до човешкото

Един ден  навън грее, на следващия пък гърми – точно както и в човешката душа емоциите непрестанно бушуват.  Тези изначално досадни метеорологични промени обаче несъзнателно ни дават възможност да осъзнаем много неща и да си припомним надеждата за разцъфването и изгрева на новото, на пламъчето и в природата, но и в човека. И в зимата има уют – не може да се отрече, но светлината, която идва на пролет, е несравнима с нищо. Затова и римляните неслучайно са празнували новата си година на първи март. Защото през март сивото става синьо, бялото – зелено, а премръзналите души – пълни с жажда за живот.

 А тук пише, че има надежда.

Пролетта идва от Кюстендил

C'est la vie