Между 20 и 30 било супер? Май не

Прието е да се казва, че между 20 и 30 са най-хубавите години в живота на човек. Разбира се, основания бол. В същото време първото съзнателно десетилетие в живота на човек крие куп опасности, кризи и изпитания, които не всеки, веднъж минал през тях, би си пожелал да преживее отново. Ето кои са 10-те най-големи кошмара на всеки млад човек, с които почти винаги се сблъсква.

Стартовата заплата

Току-що си завършил университета. На особената възраст от 22 години, на която се очаква да не си вече чак толкова глупав, макар че май още си. И ето, като пораснал човек, търсиш си работа. Намираш. Стартова заплата - 400 лв.! Това ако си късметлия и не те претрепят от стажове, без да ти платят. А наемът, храната и сметките ти са в най-добрия случай 500 лв. Допиташ ли се до простата математика, установяваш, че за да си позволиш лукса да работиш, всеки месец си на 100 лв. загуба, които замечтаните за бъдещето ти родители жертвоготовно компенсират. Вероятното повишение е обвито в мъглата на далечното бъдеще, към което се очаква да си "устремен". За сметка на това се радваш на "гъвкаво работно време" (разбирай, спукват те от бачкане) и "приятна атмосфера в офиса" (тоест, още петима отчаяници, които не можеш да търпиш от първия ден, но всички лицемерите един с друг). Давай момче! Цялата ти рода е вперила поглед в мощния ти кариерен напън! А ти толкова мечтаеш за пътуване по света... Не казвай обаче на никого. След 5-10 години ще можеш да си го позволиш. Макар че тогава вече ще имаш парите да го направиш, но ще предпочиташ да си седиш вкъщи. На това му се казва разминаване.

Университетът

Първи курс. Имаш лекция от 8. Станал си в 6 и 30, понеже скоро в цяла София ще има метро, но не и в Студентски град - където реално е най-необходимо. С много усилия допълзяваш до университета (ако не си от логистично улеснените в УНСС) Изненада обаче - няма да има лекция. Нещо там станало, няма я преподавател, я зала, изобщо - няма. Следващата лекция е от 11, а ти кибичиш по кафетата. Идва следващата новина: тази в 11 се мести в 13.00 ч., а тази в 13.00 ч. се отлага за следващата седмица; оная от 15.00 ч. пък изобщо не си разбрал бе човек, тя е грешно написана на програмата и нея пък никога няма да я има... И четири години така. Ако си от инатливите, които искат да учат, си крайно разочарован. Ако си от кариерните типажи, които пък от първи курс си търсят работа... се питаш защо изобщо е необходим университетът?

Любовните разочарования

Според тийнейджърските филми, с които всички сме израснали, университетът е място, в което можеш да намериш любов и секс само с щракване на пръста. Де да беше така. Най-често се случва точно обратното. В началото всичко започва наистина от готин купон и "забивка"... Докато не минат няколко месеца и не се окаже, че напълно си се влюбил и е вече време да лекуваш разбито сърце. Още по-кофтито е да влезеш в университета с "гимназиално гадже"; ситуация, която те осъжда на тегобата да поддържаш връзка от разстояние и да висиш стотици часове пред скайпа. След най-много година пък вече осъзнаваш, че е невъзможно да си опазиш връзката. Сложно, сложно, сложно.

Алкохолът

Измежду многото неща, които все още не си научил за себе си в най-младите години, е че да се наливаш с алкохол всяка вечер е напълно пагубно и изобщо не е "куул". Студентският алкохолизъм има напълно разрушителен ефект върху живота ти и е възможно да влезеш в сериозен цикъл, който, ако не успееш да спреш, е възможно да трасира в последствие пътя ти към един завършен вече 30-годишен алкохолик. В комбинация с прекаляванията с марихуаната рискът за съвсем ранни погроми над здравето ти е значителен.

Емиграцията

Проблемът не е толкова в самата емиграция, колкото в мисленето за нея. И постоянното усещане, че каквото и да си избрал, си прецакан. Ако останеш тук, вероломно те гризе мисълта, че сам си си отрязал перспективите. Ако пък решиш да емигрираш в един момент се хващаш, че вече пети ден седиш в youtube и слушаш български песни, а само като чуеш гайда сълзите ти текват. На всичкото отгоре половината ти приятели са навън, а другата половина са останали в България и вечно някой ти липсва. А когато към тези териториални разминавания се добави и работещ в чужбина родител, положението става съвсем нетърпимо.

Безвремието

Известно е проклятието, което ти препоръчва "да живееш в интересни времена". Китайците имат право, но пък си нямат понятие от българска действителност. Стягащото гърдите безвремие, в което всеки млад човек е потопен тук, е особено потискащо. Случил си на една изключително кофти комбинация между бедност и консуматорство: хем бездуховно наоколо, хем пък даже нямаш пари да си осигуриш качествено падение на духа. Няма идеал за който да се хванеш, а още от 23-24 вече започваш да свикваш да те измерват с парите, които изкарваш. Съпротивителните ти сили се изчерпват по-бързо отколкото си очаквал, особено когато наоколо липсва пример, който да последваш. Е, имаш си бягства. Но те са като отиване на семинар - тъй или иначе бързо приключват.

Музиката

Сигурно е било много готино на поколението на бащите ни, когато е имало точно съвпадение между онова, което е било модерно и това, което са харесвали. Целият свят слуша "Бийтълс", и ти ги слушаш с целия свят. За да живееш с най-новото сега обаче и да го провъзгласиш за велико, трябва да имаш сериозно смущения в естетиката. Наскоро си си гледал плейлистата в youtube - една хубава комбинация от най-доброто от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те. А от последните петнайсет години - почти нищо. И не казвайте, че това е малък проблем.

Книгите, които все не можеш да прочетеш

Седят на шкафа ти вече повече от години. Големи тухли, които си си купил с удоволствие и нетърпение. Но как да се чете спокойно в дигиталната епоха, когато постоянно някой ти пише във Фейсбук, скайп и снапчат? Заради постоянния multitasking, който си свикнал да правиш, си станал по-невротичен отколкото трябва да бъдеш, за да може да изчетеш "Ана Каренина" от кора до кора.

Местенето по квартири

След осмата година, в която си отделен от родителите си, вече напълно мразиш собствените си принадлежности. Кълнеш се, че ще си оставиш просто най-важното, а всичко друго ще изхвърлиш. Всяко местене от квартира на квартира се превръща в истинско мъчение. Вече просто искаш да уседнеш на едно място, но явно не ти е писано скоро да ти се случи.

Обичам петък, мразя понеделник

Никога не си бил или искал да бъдеш мързелив. Още от училище като цяло си окей с идеята, че трябва да се работи. Но ето, правиш го вече пета година след завършването и се чувстваш напълно разбит. Животът ти се е превърнал в едно чакане на петъка, последвано от отвращение към понеделника. Постоянно кроиш планове да се откачиш от зловещия механизъм, но никак не ти се получава. А при мисълта, че щом от сега си уморен, на 40 вече ще бъдеш напълно изкормен от към надежди, направо ти се повдига. Нищо, дръж горе главата. Все някак ще се оправиш.